УНИВЕРЗИТЕТ „СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЈ“ – СКОПЈЕ

184
неговата локализация, като той се търси между Пловдив и Стара Загора,
между Казанлък и Стара Загора или край днешния град Крън 4 .
Още със зараждането си култът към Михаил от Потука следва
типологията на светците-воини и се формира върху преплитането на два
основни мотива – за подвизите на воина-християнин срещу неверниците
и за борбата със змея. Тяхната съвкупност показва, че в основата си
почитането на българския светец се гради по модела на култа към св.
Георги 5 . Най-ранните текстове за отбелязването на Михаил Воин –
Проложното житие и Службата, се появяват през първата половина или
около средата на XIII в. Разрастването и популяризацията на почитта към
светеца обаче е заслуга на книжовниците от следващото столетие, когато
чрез осъществената нова интерпретация на неговия култ от Патриарх
Евтимий и след включването на стишната версия на Проложното му
житие в търновските състави паметта се разпространява в балканската и
източнославянската книжнина 6 .
За разлика от агиографските творби за Михаил Воин неговата
Служба остава с твърде ограничена традиция, битува в периферията на
официалния минеен репертоар и не навлиза в новите търновски версии на
богослужебните книги. Позната е по три преписа от староизводни минеи:
два съкратени (само със стихири) – в Драгановия миней (Зогр.I.7, нататък
Драг) от XIII в. 7 и миней F.I.п.72, РНБ от края на XIII в. – началото на
XIV в., и един пълен – в празничен миней Sinаit. Slav. 25 (нататък SinSlav
25) от втората половина на XIV в. 8 В миней Хлуд 165, ГИМ от XIV в. се
регистрира споменаване на паметта под заглавие: êЃâ" óñïåíèå ìèõàèëà
âîèíà" ñëóFђ ïðàçíèê¹ âñà (л. 26v29) 9 , чиито указания все пак загатват за
съществуването на пълна служба за празника.
Относно произхода на Службата за Михаил Воин се води известна
дискусия. Докато Й. Иванов изразява колебание дали тя не превежда
византийски химни за този светец 10 , нейните по-късни изследователи Кл.
Иванова и Ст. Кожухаров я приемат за оригинално славянско произведение,
възникнало въз основа на житийния текст или устни предания 11 .
Като безспорен аргумент за тяхната атрибуция служи липсата на гръцка
4
Вж. библиографията у Иванова 1986: 587; Кожухаров 1987: 213–216.
5
Иванова 1986: 586: Кожухаров 1987: 213–216.
6
Вж. Иванова 1986: 587; Кожухаров 1987: 213–216; Иванова 2003: 384–385.
7
Вж. Иванов 1931: 473; новобългарски превод на съкратената версия по Драгановия миней вж. у
Кожухаров 1987: 94–97.
8
Преписите в F.I.п.72, РНБ и SinSlav 25 са открити от Кл. Иванова (вж. Иванова 1973, където е издаден
текстът по SinSlav 25 с разночетения по Драг и F.I.п.72).
9
Хлудов каталог 1999: 48.
10
Иванов 1931: 473.
11
Иванова 1973: 224–225; Кожухаров 1987: 31–32, 235.