Fiatal Szlavisták Budapesti Nemzetközi Konferenciája I.

H
i
141
два века, която директно кореспондира с времето на възникване на Чеховите пиеси. Част от този нов прочит,
несъмнено, ще бъде изследването на колористиката на писателя.
При Чехов забелязваме ясно очертана динамика в използването на цвета, която се определя както от жанровите
особености на неговите пиеси, така и от историко-литературните процеси, диктуващи развитието на руската
драматургия от втората половина и края на XIX век. В едноактните “шеги” и “сцени” на писателя цветът изпълнява
ролята на конвенционално средство, подсигуряващо т.н. “ефект на реалността”, той се подчинява на миметичния
дискурс и рядко надхвърля номинативните рамки (с изключение на някои от по-късните водевили). В ранния период
на Чеховата многоактна драматургия (края на 70-те г. на XIX век – 1895 г.), цветът изпълнява почти идентични
функции, но нова посока в използването му може да бъде “разчетена” в пиесата “Горски дух”. В нея за първи път
цветът става инструмент за изграждане на специфичен драматургичен символ. В периода на “новата драма” (след 1895
г.) в драматургията на писателя се разгръща строго премерена колористична парадигма, която с всяка следваща творба
все повече усъвършенства своите функции. Цветовете влизат в дълбинната семантична структура на текста,
подплатявайки многопластовото му звучене. Защото в Чеховата драматургия вече няма добри и лоши герои, високото
и ниското вървят ръка за ръка и точно тази многозначност не може да бъде изразена само чрез черно-бяла визия.
Творчеството на писателя се пропива с ирония към категоричните оценки, категоризирането и крайностите, то копнее
по живота в неговото многообразие, в което “са важни не отговорите, а добре поставените въпроси”.
Истинското призвание на героите на Чехов е търсенето на смисъла на живота. Духовното им битие, устремено към
непознатите цели на съществуването, достига до знаците на някаква тайна и незавършеност, доближава ги дори до
онова невъзможно бъдеще “след двеста-триста години”.
А.П.Чехов успява да долови съществени моменти от екзистенцията на руския човек от края на XIX век.
Иновациите, които внася той ще останат епохални открития за европейската драматургия и ще събират милиони
зрители в театрите по цял свят. А руският драматург ще бъде нужен и разбираем за своите зрители и читатели дори
век след смъртта си. Редом с големите драматурзи на “новата европейска драма” – Ибсен, Хауптман, Стриндберг - той
ще разкаже за кризата в сърцето на една друга част от Европа, ще очертае синкопите на тази криза с безкрайната тъга и
чувствителност на славянския творец. И така ще сложи мост между словото от времето на Златния век към
неспокойните времена на следващото, двадесето столетие.
Библиография:
Бидерман Х. 2003 г. „Речник на символите”
Брустийн Р. 2001 г. Театърът на бунта
История русской драматургии. Вторая половина ХIХ - нач. ХХ в., 1987 г.
Коптева Н.В. 2005 г. Функционирование колоризмов в художественном
тексте как результат взаимодействия лингвокультурного и креативного
факторов : На материале творчества русских писателей XIX - XX вв. ;
Дачев, М. 1997 г. “Семиотика на цвета в поетичния текст”; Злыднева
Н.В. 2002 г. Белый цвет в русской культуре ХХ века
// Признаковое пространство культуры и др.