Том 1

Проблемы развития внешнеэкономических связей и привлечения иностранных инвестиций: региональный аспект, 2010За последните два века икономиките на Европа и Северна Америка са преживели около 20 периода на кризи: кризата от 1857 г.,започнала от САЩ; кризата от 1873 г., зародила се в Австро-Унгария и Германия; кризата от 1914 г., започнала едновременно в няколкоразвити страни; 24 октомври 1929 г. („черният четвъртък”), когато на борсите се срива 60-70 процента от капитализацията на най-големитекомпании; края на 1957 г., когато броят на безработните в САЩ и Западна Европа достига 10 милиона; 1973 г., когато е даден стартът на криза,която по своите мащаби се доближава до тази от 1929-1932 г.; 29 септември 2009 г., когато спадът на Ню Йоркската фондова борса е окачественкато най-големия след този от „черния понеделник” – 19 октомври 1987 г.; 1994-1995 г. - Мексиканският срив; 1997 г. - Азиатската криза и т.н.През 2009 г. светът се изправи пред най-сериозната икономическа криза от Великата депресия насам. Икономическите кризи могат дабъдат свързани с рецесия или пък да са само финансови. Сегашният срив в САЩ започна като сериозeн срив в балансите на водещи финансовиинституции, т.е. като финансова криза. Всичко можеше да се размине по-леко, ако проблемите на кредитните институции и фондовата борса несе прехвърлят в реалния сектор на икономиката, което обаче е много малко вероятно и на практика се случва точно това – финансовата кризапрерасна в рецесия, като засегна много тежко и реалния сектор, т.е тя се прояви като глобална финансово-икономическа криза..Започналата в САЩ криза обхвана целият свят, придобивайки нови измерения. Въпреки, че кризата започна на пазарите в САЩ, закратък период тя се разпространи на почти всички пазари по света. По този начин кризата се превърна от локална в глобална. Страните,повлияни от кризата, започнаха да вземат спешни мерки, но за кратко време на преден план излезе нуждата от предприемането на съвместнидействия от всички страни в света. Негативният ефект от икономическата криза бе почувстван най-слабо в Азия [1], където според прогнозатана Международния валутен съюз през 2009 г. ще има само забавяне на икономическия растеж до 2.8 %. Дори за някои азиатски страни (Индия иособено Китай) за наличие на криза не може да се говори. Според прогнозата на Световната банка икономическият растеж в Индия през 2009 г.се очаква да бъде 5.1 %, а на Китай 7.2 %. Една от последиците от глобалната икономическа криза според проф. В. Цачевски е, че двете странище излязат от кризата със значително засилени позиции в световната икономика.Световната финансова криза се отрази негативно върху икономиката на България. Налице е траен процес на свиване на стопанскатадейност. Създалата се ситуация изисква бързи решения от страна на правителствените и бизнес лидерите за възстановяване на икономическиярастеж. България трябва да преосмисли своята икономическа политика и да излезе с интегрирана стратегия за икономически растеж, основан наиновациите, технологичното развитие и науката.Настоящата криза в България се характеризира с някои особености, най-важната от които е, че за разлика от САЩ, у нас основнитекризисни импулси идват от реалния сектор и са свързани с търсенето, а не от финансовия. Свиването на износа и потреблението у нас с20-30 % на годишна база е изключително опасен симптом на кризата в България. Освен това българската криза не е ликвидна, независимо отограничаването на кредита и повишаването на лихвените проценти. Проблемът е в лимитирането на кредитирането вследствие нарасналатачувствителност към риска. При това, с увеличаването на дела на необслужваните кредити банките ще засилват още повече своите рестрикции.Ще се увеличава стремежът към натрупване на свъхрезерви и трансфер на ресурси извън страната. Ето защо в никакъв случай не бива да сеигнорират макроикономическите негативни последици от кризата и уязвимостта на финансово-банковия сектор на икономиката.Какво става с преките чуждестранни инвестиции?Най-силно засегнатите сектори на икономиката на страните от Централна и Източна Европа са износът и инвестициите.Коментарите на специалистите са, че към настоящия момент българската икономика е изправена пред шоково свиване на износа иинвестициите. Същото мнение беше изказано и от представителя на Международния валутен съюз за България и Румъния Тони Либек [2],.Продължава забавянето на местното търсене на стоки, което води до намаляване на потреблението и инвестициите. За деветмесечието на 2009г., поради свиването на вътрешното потребление и на инвестиционната активност, спадът на брутния вътрешен продукт на страната в реалноизражение достигна 4.8 %, а износът на стоки намаля с 30 % на годишна база. Очаква се до края на годината намаление също така наинвестициите в основен капитал и на преките чуждестранни инвестиции в размер на около 3 млрд. евро, т.е. с около 60-70 % по-малко всравнение с 2008 г.С особена сила глобалната криза стовари своите негативи върху икономиките на страните от Балканския регион. Всички държавиотчитат за 2009 г. спад в личното потребление, износа, инвестициите и брутния вътрешен продукт. Така например Румъния и Турция отчитатнай-големите понижения на брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2009 г. Намалението на преки чуждестранни инвестициикъм страните от региона за периода януари-юли спрямо същия период на 2008 г. е около 40 %. Най-високо понижение е регистрирано вМакедония със 71.8 %. Нашата страна също може да се отнесе към групата на „рекордьорите” по намаление на обема на привлечените прекичуждестранни инвестиции с 52.4 %. Промишленото производство също бележи свиване на своите мащаби, като единствено в Турция и Румъниясе наблюдава известно „съживяване”. Красноречиво доказателство за тези твърдения са данните, посочени в следващата таблица.Преки чуждестранни инвестиции, януари-юли, млн. евро*Държави 2008 г. 2009 г. Изменение в %Турция 7546.0 3681.1 -51.2Румъния 5076.0 2893.0 -43.0България 3954.1 1881.4 -52.4Гърция 2804.1 2414.3 -13.9Хърватска 1969.1 913.0 -53.6Сърбия 1605.1 906.3 -43.5Черна гора 366.1 338.9 -7.4Македония 265.7 74.8 -71.8Босна и Херцеговина 249.3 178.4 -28.4Таблица 1170* Икономически преглед, бр. 3, 2009 г.По предварителни данни на Националния статистически институт преките чуждестранни инвестиции у нас за периода януари-август2009 г. възлязоха на 1952.3 млн. евро, докато за същия период на предходната година те са били 4605.3 млн. евро, т.е. налице е спад навходящите преки чуждестранни инвестиции с 57.6 %. Ако сравним това намаление с регистрираното в таблицата, ще се направи изводът, чесамо за един месец (август) намалението се е увеличило с 5.2 %. Ако се запази този темп на намаление на преките чуждестранни инвестиции, докрая на годината сривът може да достигне внушителни размери. Привлечените преки чуждестранни инвестиции през първите осеммесеца на 2009 г. са преобладаващо в дялов капитал – 1518.1 млн. евро, което представлява 77.8 % от общия приток. За периода няма приходиот приватизационни сделки, а обемът на инвестирания дялов капитал е с 806.4 млн. евро по-малко в сравнение със същия период на 2008 г.Инвестициите на чуждестранни лица в недвижими имоти за януари-август 2009 г. възлизат на 389.7 млн. евро, т.е. те са с 583.5 млн. евро помалков сравнение със същия период на 2008 г. Най-силен спад на привлечените чуждестранни инвестиции се наблюдава в сектор„Строителство” От края на 2008 г. и началото на 2009 г. чуждестранните инвестиции се насочват в изграждането на възобновяеми енергийниизточници.Така например през 2008 г. Българската агенция за инвестиции е издала 12 сертификата за инвестиционнипроекти в сферата на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници (вятърни и соларни паркове) и производственимощности за елементи от соларни паркове. Общият размер на сертифицираните от агенцията инвестиционни проекти е за близо 1.2 млрд. лева.В списъка има два производствени проекта - за производство на китайски автомобили в Ловеч и за изграждането на балнеокомплекс на Камчия,които създават 1500 работни места. Под формата на друг капитал в страната са привлечени 183.5 млн. евро (9.4 % от общия приток), ареинвестираната печалба намалява със 130.8 млн. евро. В отрасловата структура на преките чуждестранни инвестиции за периода януари-август