Том 1

Проблемы развития внешнеэкономических связей и привлечения иностранных инвестиций: региональный аспект, 20102009 г. водещо място заема финансовото посредничество с 31.9 %, следвано от недвижимите имоти и бизнес услугите с 19.8 %, търговията иремонта с 14.9 % и др. През 2008 г. на първо място са недвижимите имоти и бизнес услугите с 22.8 %, следвани от преработващатапромишленост с 18.0 %, финансовото посредничество със 17.5 %, търговията и ремонта с 14.3 % и др. От изложените статистически данни евидно, че е налице промяна както в подреждането на компонентите на преките чуждестранни инвестиции, така и в техните относителни дялове.По страни разпределението на привлечените преки чуждестранни инвестиции за периода януари-август 2009 г. показва, че най-многоса те от Холандия (26.2 %), Румъния (12.9 %), Австрия (12.1 %) и др.Специалистите са единодушни, че масираният приток на преки чужди инвестиции към България е приключил и бъдещитекапиталовложения едва ли ще достигнат нива от порядъка на 30 % от брутния вътрешен продукт, каквито бяха отчетени през 2007 г. Оттукнататък реалният, а не финансовият сектор е този, който ще поеме шоковете от кризата. В тази връзка още по-фрапиращи се данните наМеждународния валутен фонд, според които между 60 и 70 % се очаква да бъде спадът на преките чуждестранни инвестиции в България за2009 г., като общата сума на инвестициите ще бъде около 3 млрд. евро [3].Външноикономическата политика в условията на глобалната икономическа кризаГлобалната икономическа криза оказа силно негативно влияние и върху външнотърговския стокообмен на страната. Налице ерязко забавяне на динамиката на външнотърговските потоци на България поради продължаващата икономическа криза в глобален план и вдържавите-членки на Европейския съюз, които са нашият основен търговски партньор. За деветте месеца на 2009 г. (януари – септември)външнотърговският стокообмен по предварителни данни на Националния статистически институт възлиза на 40.7 млрд. лева по текущи цени.Намалението спрямо същия период на 2008 г. е 33.1 %, като износът възлиза на 16.6 млрд. лв., което е по-малко в сравнение с 2008 г. с 28.9 %.Внесените стоки са за 24 млрд. лв., което е с 35.7 % по-малко в сравнение със същия период на 2008 г. Поради намаления износ и внос на стокивъншнотърговското салдо е отрицателно и възлиза на 7.5 млрд. лв., което е с над 6.6 млрд. лв. по-малко от салдото за същия период на 2008 г.Запазва се тенденцията от последните години основен търговски партньор на страната да бъде Европейския съюз, т.е. над 62 % отстокообмена на България е с Общността. Над 65 % от стоките, които България изнася, са насочени за Общността, а внесените стоки са почти 60% от стойността на общия внос. Въпреки това външнотърговското салдо на страната с Европейския съюз е отрицателно, като вносът превишаваизноса с 3.6 млрд. лева. За изследвания период българският износ, насочен към държавите-членки на Европейския съюз, намалява с 24.3 %, акъм страните, извън Общността намалението е с 39.9 %. Вносът от страните-членки на Европейския съюз намалява с 30.3 %, а от трети страни –с 40 %.Стокообменът на страната с трети страни е в размер на 15.4 млрд. лева и бележи спад от 41 %, спрямо съответния период напредходната година, като износът намалява с 39.3 %, а вносът с 42.1 %. Основни търговски партньори са Русия, Турция, Украйна и Китай,които формират 53 % от стокообмена с третите страни. Износът за Украйна и Турция е спаднал с 50 %, а за Русия и Китай е намалял с около 40%. Вносът от тези страни също е по-малък. Намалението на вноса от Украйна e с 61.8 %, а от Русия с над 42 %. На фона на останалите странинамалението на вноса от Китай и от Турция е с около 1/3. Като общо външнотърговското салдо на България с третите страни също еотрицателно и възлиза на 3.9 млрд. лева. Основен принос за неговото свиване имат инвестиционните стоки и енергийните ресурси. Презпериода всички групи, с изключение на „Продукти от животински и растителен произход, храни, напитки,тютюни” допринасят за негативниярастеж на износа, като основен принос има динамиката при неблагородните метали, минералните продукти и горива, машините, транспортнитесредства и апаратите, както и текстилните материали, дрехите и обувките.Експортът на България за третите страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, показва, че прездеветмесечието на 2009 г. в сравнение със същия период на 2008 г. се наблюдава намаление във всички стокови групи. Най-голям е спадът приизноса на „Минерални горива, масла и подобни продукти”, „Храни и живи животни” и „Необработени (сурови) материали, негодни законсумация (изкл. горивата). Износът на тези стокови групи намалява заради свиването на външното търсене и намаляването на цените.При вноса най–голям е спадът на „Артикули, класифицирани главно според вида на материала”, „Необработени (сурови) материали,негодни за консумация (изкл. горивата)” и на „Минерални горива, масла и подобни продукти”. По-малко намаление се наблюдава в групите„Машини, оборудване и превозни средства” и „Разнообразни готови продукти” и „Химични вещества и продукти”. Наблюдава се увеличение навноса при групите „Храни и живи животни” и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн”. Спадът на вноса е породен както от по-нискитецени, така и от спада на вътрешното търсене и на износа на инвестиционни и потребителски стоки.Неблагоприятна е и тенденцията за намаляване на вноса на инвестиционни стоки, които са втората по големина стокова вносна групаслед суровините и материалите. Стойностният им обем за деветмесечието достигна 2657.2 млн. евро, но всичките техни позиции са сотрицателен растеж, като най-голям негативен принос имат транспортните средства, следвани от машините и оборудването.На фона на всеобщата икономическа криза, спадането на световната търговия и забавянето на икономическата активност, все пакположителен факт е запазването на пазарния дял на българския внос в страните-членки на Европейския съюз на равнище от 0.58 %.След края на кризатаТака или иначе глобалната финансова и икономическа криза ще отмине и възходящото развитие на световната икономика щепродължи своя ход. Индикациите за това вече са налице и учените отбелязват този факт. Така например проф. Гари Бекер, лауреат наНобелова награда за икономика, преподавател в Чикагския университет, заявява недвусмислено: „кризата си отива, вече се забелязвавъзстановяването на световната икономика, така че бъдещето няма да е мрачно” [4]. Още по-конкретен е председателят на Американскияфедерален резерв Бен Бернанке [5], който в интервю пред агенция Ройтерс заявява, че „истинско стабилизиране на икономиката ще можем давидим в началото на следващата година (2010 г.)”.Този оптимистичен сценарий едва ли ще бъде валиден за нашата страна, тъй като България се оказа сред страните, в коитоикономическата криза е една от най-силните и най-продължителните по отношение спада на брутния вътрешен продукт, снижаването натемповете на икономическия растеж, свиването на производството и износа, повишаването на безработицата и т.н. За нашата икономика важиоценката на Международния валутен фонд, че все още сме далеч от пълното преодоляване на икономическата криза. Според управляващиядиректор на Международния валутен фонд Доменик Строс-Кан на срещата на финансовите министри на страните-членки на МВФ (Истанбул,04.Х.2009 г.), за край на кризата може да се говори, след като бъде преустановено нарастването и започне спад на безработицата, което може дасе очаква в период до 14 месеца[6] . Последиците от кризата обаче ще се чувстват още години напред. От направените анализи на необходимияпериод за пълно преодоляване на негативния ефект от предишни подобни кризи след Втората световна война, е констатирано, че впродължение на поне седем години темпът на стопански растеж е бил по-нисък в сравнение с периода преди настъпването на кризата.Присъединявайки се към тази оценка, ние считаме, че пълното преодоляване на последиците от сегашната глобална финансовоикономическакриза може да се очаква най-рано към средата на следващото десетилетие. При излизането от кризата в България ниторастежът на нейната икономика, нито безработицата ще бъдат на равнищата си от периода преди рецесията. Проблемът е дали мерките, коитоще бъдат предприети, ще бъдат достатъчни, за да се преодолеят изцяло негативните последици от кризата и да не се допусне възникването нанова подобна криза в близко бъдеще, защото има и подобна вероятност.След края на кризата светът и България няма да са същите, новата икономика няма да има нищо общо със старата отпреди кризата.При нея в началото темповете на икономическия растеж ще са по-скромни, безработицата – по-висока, достъпът до кредити – по-труден и поскъп.Въпреки това българската икономика би следвало да се развива със западноевропейски темпове на растеж, което ще й осигури пътят запо-бързото догонване на общоевропейските икономически показатели. Подходите за това са ориентиране на българския бизнес към повисокапроизводителност на труда, търсене на иновации, инвестиции в знание и човешки капитал …Икономическата криза има преди всичко негативни резултати, но понякога тя „ражда” и неочаквани блага. Кризата може да„притисне хората до стената”, но тя може да ги направи по-приспособими, по-умни и по-устойчиви. Всичко опира до въпроса ще съумеем ли дасе възползваме от кризата? Според преподавателя по макроикономика в университета в Атланта (САЩ) Невен Вълев, българският бизнес следкрая на кризата има възможност да се възползва от предимствата, които предоставят поне пет основни съвременни тенденции: засиленотърсене на ресурси и повишаване на енергийната ефективност; селско стопанство и хранителна индустрия; демографски промени; всичко е171