Tqloto_tekst_Desi_red

но то се опитва и да реконструира автентичността и перманентната
актуалност на ракурсите, през които тялото
въобще е било възприемано, гледано и преживявано. Актуалността
не е само независимо вглеждане в отделния миг на
процеса, в акта, в действието на запитването и търсенето
на причините и аргументите за отговор, но в своя дълбок
аспект е винаги повече от злободневие – проява на съзнание за
контекстуалността, за всеобхватността и общочовешката
значимост.
Актуалността на един проблем има своите основания
само ако успява да вгъне в себе си отделната проява, тенденцията
и да ги разпознае като съществени за човешкото като
такова. Питането и проблематизирането на тялото имат
своята перманентна актуалност във всяка епоха и цивилизация,
от една страна, а от друга, в състоянието на своята настоящост
снемат самата специфика на случващото се, на духа
на времето. Освен това в актуалността винаги се предполага
не само проявата, но и модусът, начинът на осъществяването
на действието – тялото днес е проблематизирано тъкмо
като изява, като дюнамис – съотношение между възможност
и действие, екзистенциална способност и проявена или потенциална
енергия.
„Тялото текст“ разкрива „постмодерната ситуация“ посредством
самата тъкан на тялото, подходите, моделите и употребите
на тялото и телесността – модусите, очертали онова
исторически уникално и напълно специфично състояние на
отсъствие от тялото, характеризиращо най-новите времена.
Състояние на отчужденост и разобщеност, на симулакрични
подмени, нарцистични проекции и на неспиращи серии обезплътявания,
в които днешният човек чезне изгубен, или сам губи
себе си. Работата внимателно проследява не само техните особености,
но и техните преработвания в менталните схеми и
художествените прояви.
10