Tqloto_tekst_Desi_red

че щастието се състои като „изобилие, имущество и тяло“ 60 , но
тук тяло е социално очертано, това не е само собственото
тяло-живот, но това е другото, чуждо и насрещно тяло, това
е тялото на роба, което работи и поддържа с дейността си
тялото на господаря. Социалният и ментално-философският
модел модус на мислене сякаш се припокриват. Щастието обаче
е единствената дефиниция на тялото като неопровержим и
самоочевиден по себе си, а и за всички, смисъл:
Щастие – защото е желано само по себе си, свързано е с доволство от
себе си и заради него приемаме много други неща. Справедливост, смелост,
благоразумие, великодушие, щедрост и други подобни качества –
защото те са добродетелите на душата. Също – здраве, красота и други
подобни – защото те са телесните добродетели и фактори на много
блага, например здравето създава удоволствието и живота, затова се
смята за най-хубавото благо, тъй като е причина за две неща, извънредно
ценени от множеството хора – удоволствието и живота 61 .
Тялото въплъщава благото, то е ценност и носител на
ευ̉δαιμονία. Тялото носи щастие и битие, добродетелите на
тялото са част от благоденствието и удовлетвореността
от живота. Здраве и красота са маркерите на тялото, достойни
да изразят благото в текста на телесността. Телесната
евдаймония е съзвучието между здраве и красота, откъдето се
поема към скалата, към колкото естетическото толкова етическо
епагоге на калокагатията. Да уточним – още Аристотел
експлицира недвусмислено, не далеч от този пасаж, като обобщение
на своеобразния наченат каталог на благото, на предиспозициите
на щастието, като обобщение на общопризнатите
блага, които са далеч от „спорните силогизми“, че:
60
Аристотел. Реторика. І. 6, 1 360 b, 14. Прев. проф. д-р Ал. Ничев. С., 1993.
61
Аристотел. Реторика. І, 6, с. 60.
216