Tqloto_tekst_Desi_red

дата и като отнесеност към произведението на изкуството и
спецификата на тази човешка дейност, към изявите на формата
и стила, които на едно по-дълбоко равнище са знания за това
как „Човекът“ изобщо се удържа като човек, как става, възниква,
постига се, сътворява се и остава такъв – а това неминуемо
минава през трудния дискурс на самата телесност и нейните
изяви и модуси. Също толкова убегливи и трудно постижими,
колкото и всички останали задачи, подложени на философска,
сиреч духовна процедура на осмисляне.
Гносеологическите основания на естетиката се аргументират
онтологически през тялото и спецификата на неговите
феномени и изяви, проявления като свят накъм-света, свят в
света, вписаност, отписаност, история, наличие, съдба и край.
Тялото изисква и влече един неминуемо онтологически дискурс
и като неизбрана насилственост на оприсъствяването в битието,
и като също толкова неотменимата и съществена по
жестокостта и насилствеността си принуда за финитност
като отсъствие, отвъдност, като невъзможност за дюнамис
и смърт. От тъканта на тази наличност – тялото като изкуство
на живота, в изкуството създава тъканта, основната сомата
на самия разказ, на изобразителността, акустичността,
проявимостта, обрисуваемостта и т.н. Тялото е не просто
първото поле на изкуството и неговият изходен топос, то е
и инструментът, субектът-обект на деянието на насладата
на приемането и получаването на преживяването, но и на ценността
и конструирането на йерархията на битието, дори в
аспекта на вкуса, на „историята“, като събраните множествени
сингуларни е-енета, обобщени в цялостта на идеята за човешкото,
в познаваемостта и опита за отговор, чиято актуалност
е непреодолима и слята с наложителността на всичко
винаги настоящо.
29