Tqloto_tekst_Desi_red

ките реалности“ не просто като интерсубективност, аз-положеност,
като социална-предиспозиция, но като релативно-псевдодиалогична
обвързаност. Асиметрия, маскирана в лъжливата
топография на общ хоризонт, който е бил йерархично дислоцииран.
Раждане, минало, случайност, необходимост на някаква гледна
точка, фактическо условие на всяко възможно въздействие
върху света – такова е тялото, такова е то за мен. Следователно
то не е никаква случайна добавка на моето битие и постоянно
условие за възможността на моето съзнание като съзнание
за света и като проект, трансцендиращ ме към моето бъдеще 27 .
Сложните отношения, които се градят между тяло и поглед,
око и разум, представа и действителност, аз и друг, свят
и надзираване проличават в акта на дълбоката обективация,
която протича през погледа. Насилстващият върху тялото
поглед причинява обективация, която изпепелява интимната
същност на интерсубективните отношения и самата плътност
на автопойезиса на тялото, като генериране на споделимо
съдържание и на реалност, мислена като хоризонт на толерантността;
са сведени до позволеното и необходимото, без
право на автогенеративен избор. Сартр долавя политическото
измерение на този факт, регулаторността и институционализираността,
която по-късно Фуко много добре ще илюстрира с
представата за паноптикума и идеята за надзора, взор-респект,
наказание.
•
Погледът носи и се разкрива посредством една напълно антиципирана
от естествеността естетика и етика на светлината,
както активизира и феноменологията на появата. Погле-
27
Пак там, с.168.
264