Tqloto_tekst_Desi_red

тялото е и как то е – живо, живот и смърт в едно. Животът
на самия Питагор го доказва. Заради душата и нейната способност
да се преселва от тяло в тяло – метемпсихозата, която
се асоциира като преливане на вода от един съд в друг – „от
ваза във ваза“, към тялото се налага ново уважение, защото то
има друго достойнство. Питагор и неговите последователи са
вегетарианци, те се отказват от консумацията на месо, тъкмо
защото не могат да поглъщат плътта, която е хранилище,
дом и хитон на душата. За това има редица свидетелства като
това на Порфирий:
Освен че бил изключително благочестив..., избягвал каквото и да е
било, свързано с убийства и убийци, така че не само се въздържал да яде
месо, но и странял от ловци и готвачи.
А Калин съобщава, че и Питагор възпитавал в аскеза и заповядвал
да се въздържат от месо 30 .
Всички тези поведенчески характеристики са породени от
едно ново разбиране както за душата, така и за тялото. Можем
с пълно основание да твърдим, че проблемът за питагорейската
душа се разрешава в полето на питагорейското тяло, както ще
стане ясно в изложението по-долу. Сложният и твърде комплициран
начин на мислене на душата и тялото в-и-чрез тяхната
близост-противоречие, която не се опира само на античното
мировъзрение, а би могла да се абсолютизира като всеобщочовешка.
Психогонията е част от соматогоничния мит и дискурсите
им се преплитат, дори и в натрапващите се значещи
липограми на отсъствието на единия или другия. Възникването
на душата и възникването на тялото са положени в процеса
на една обща динамика на питането, на необходимостта да се
компенсира, попълни и утеши вакуумът на наличното незнание
30
Порфирий. Животът на Питагор, 7. – В: Питагор и питагорейците, с. 9.
152