Tqloto_tekst_Desi_red

ват възникването на първите неща. Ако обаче се изясни, че душата е
първото и че не огън, не въздух, ами душата се е появила в началото,
то тогава най-правилно би било да се казва, че именно душата е „по
природа“. Това ще е вярно, ако някой успее да докаже, че душата предшества
тялото; инак не може да бъде вярно.“ 54 Следователно темата
за душата и тялото е част от питането за първопричината,
за първото, и тук φύσις се употребява в каузален смисъл, който
се отнася до статута на онтологичната първопричина ἀρχή.
Следователно природата, природното е дълбокият принцип
на растенето, развиването, на нарастването, пика и разпадането
– принципът на самата промяна, която пронизва всичко
живо и неживо, човека и самото мироздание; онзи тотален всеорганизиращ
принцип, който владее, направлява и осъществява
всичко налично – всички реално съществуващи неща, всички
явления, които са негови следствия. Φύσις е самият принцип
на о-телесността, на проявеното в тяло, на в-телесеното, на
въдвореното в тяло битие, на битието, битуващо през тялото
и неговата каквина, която е винаги посредством тяло.
Въпросът на Платон обаче си остава дискусионен и огромен душата
ли е по природа, т.е. по φύσις, или тялото е най-напред и
първо по природа, по φύσις, и какво означава да приемем единия
или другия факт. Защото тялото е някак твърде автономно и
е дълбоко предадено на промяната, която е заложена изначално в
него, но пък душата е ейдетически съпричастна и някак постоянна,
неунищожима и разумно безсмъртна.
Софистите, самите те по-скоро скептици, като че ли
предвещават с тази опозиция един от основните дебати на
модерността, на новото време, просвещенските спорове около
„природа срещу възпитание“, „естество срещу култура“, толкова,
доколкото νόμος е възпитанието, отглеждането, културната
54
Платон. Закони. Книга Х (892c). Превод от старогр. Невена Панова, Георги
Гочев. София: СОНМ, 2006, с. 487.
205