Tqloto_tekst_Desi_red

а по-скоро на новия интрументализъм към битието, който е
може би сходен само с аграматичното време на приматите.
Този нов телесен култ е същевременно и някаква нарцистична
проекция, невъзможен блян, вживяване в органиката на тялото,
която дисциплинира самото тяло. Следите на това нарцистично
вживяване могат да бъдат проследени до най-обичайните
всекидневни дейности, да се открият в самите схеми
на повседневността – пазаруване, храни с етикети, предпочитание
на определени продук ти, дрехи, разпределение и организация
на времето; и дори в пространствената организация на
градското и житейско пространство – офисите, парковете,
спортните зали и т.н. Страхът от възрастта, погнусата от
старостта, която се скрива всячески, маскира се, преборва
се. Дори естетичната хирургия в тъканта на тялото. Механизмите
за третиране, овладяване и надмогване на телесната
действителност най-сетне правят от тялото маска на страха,
на ужаса от смъртта, от старостта. Култът към тялото
всъщност прераства в култ към ювенилността, изроден и в
повсеместните форми на психологическа незрялост – естественост,
наивност, освободеност, фриволност, игривост, вечна
тийнейджърска агресивност, но и съществена безотговорност,
инфантилност, отхвърляне на рационалността. Хигиената на
тялото е хигиена само на външния вид, не на същността, не на
духовната зрялост, богатство и качества, на тялото на йогина,
което е тяло на тържествуващия дух и на саморегулиращата
се воля.
Масажите, сауната, фитнесът, джогингът, дискурсът на диетите,
тоталните режими, спа културата са скрит, но полаган
труд, труд-социална повинност, упорство, който се „крие-прикрива“,
но се рекламира в щастливи постери, примамва, прелъстява
като желан образец, като единствена прицеленост – да
бъдеш в бляна на щастливото, сияйно и цветущо здраво-младо
тяло. Социалната трансформация на отношението към тяло-
414