Tqloto_tekst_Desi_red

същество, което сътворява знаци, че е своеобразен „сема-биотичен“
генератор. Но кое превръща текста в тяло, след като
тялото трябва да бъде разобщено от семантичните отношения,
в които се вписва, за да бъде разбрано и изобщо да има шанс
да бъде разпознато и разбулено като тяло.
Терминът „тяло текст“ сякаш допълнително разбулва създалата
се и все по-напрегната ситуация на постпостмодерната семантична
и постдеконструирана реалност на логиката и знаците.
Тялото текст е отписването от вписаността, признаването на
вписванията и отнасянията. Ако текстът, разбиран във възможно
най-глобалния си аспект, е преди всичко обемащ слово, жест,
контекст, ситуираност, разположение, предиспозиция – т.е. чиста
семантическа констелация, чието построяване е възможно, защото
може да бъде декодирано, разпознато, разгърнато и разобличено
– т.е. да бъде разбрано, то тялото текст е усилието да бъде
разбрано разположението на тялото като тяло. От друга страна,
шанс да бъдат осъзнати и разбрани самите модуси на тялото, защото
тялото като човешка форма и форма на човешкото е самото
то констелираност, разположеност, разказ и отношение-изнесеност
на смисъл, който сам разгръща себе си и следователно може
да бъде разпознаван, разбиран, казван и разказван.
Модусът, по който тялото е тяло, и модусът, по който
тялото бива тяло и остава тяло, е тялото текст вписаност-отписаност,
означеност-неозначеност, сема-асематичност.
Но в последна сметка непосилна носталгия по хайдигерианското
основание за възприемането на езика като дом на
битието или като убежище за човешкото. Мъчителен и дори
нескрито трагичен опит духовното и телесното да бъдат
мислени в една пресечна заедност, в една феноменална съгласуваност,
през паралела на изказуемостта утеха, дом. Езикът-дом на
битието и тялото-дом на битието и дали въобще е възможен
подобен паралел и логическа нагледност, която рискува непрекъснато
да бъде само парадокс и нищо повече. Затова и са избра-
229