Tqloto_tekst_Desi_red

Разбира се, тялото като тяло-цялост, а не множественост,
събраност от членове е по-късно творение; също както
тялото, така и душата са абстрактни обобщения, които се
изтръгват от първоначалното акциденциално геометрично
възприятие, тъй като плътта не може да се реализира като
тяло, когато не е обособено и понятието за душа, пресечната
точка между биномията все пак е именно оживотвореността,
движението на едното към другото .
Както и да се полага, оживотворената плът е тяло и като
оживотворено, тялото заявява една жизнена сила, енергия, за която
Омир казва, че отлита и блуждае в Хадес, когато човек умре.
Това, което се отделя, отлита, откъсва и чието откъсване е
знак за умиране, е душата – ψυχή. Вече бе показано, че тяло и душа,
в аспекта на Омировото мислене, са множествени и дори имат
свое собствено място и орган. Което дава основание да се признае,
че двойката тяло – душа най-вероятно възниква като допълваща
се абстракция-обобщение. Душа – тяло са отнесени едно
към друго понятия с твърде сходна структура на абстрактно
консолидиране и геноморфно полагане. Тъй като паралелът е изпълнен
със съдържание, може успешно да бъде успоредно как точно
сома става понятие за тяло въобще, след като е било понятие за
трупа, псюхе е била понятие за душата на мъртвеца, а по-сетне
става понятие за душата изобщо – в случая текстът, тялото
като текст, изразява връзката, а опозицията тяло – душа е по-несъществена
на фона на модуса, репрезентиращ пътя на обобщаващата
геноморфна логика. Преобразуването всъщност ще се случи
не другаде, а тъкмо при Хераклит, където мисленето за душата
като постигаща безкрайността, умножавайки, нараствайки сама
в себе си като логос, ще зададе една съвсем различна перспектива,
от която се изтръгва и основната specifica differentia.
201