Tqloto_tekst_Desi_red

Възвръщащата се душа
При Питагор душата е в пълна тъждественост с ума и в частност
с числото, но преди всичко тя е безсмъртна и поради това се преражда,
както ни го предава едно свидетелство на Херодот, в което
отчетливо се изказва и връзката между питагорейската представа за
безсмъртието и египетската религиозна система:
Първи египтяните изказали схващането, че човешката душа е
безсмъртна и с погиването на тялото тя винаги се вселява в друго
раждащо се животно, а след като обходи и сухоземните и морските,
и пернатите, въплътява се отново в раждащо се човешко тяло; и че
кръговратът ù се осъществява за три хиляди години. Това схващане
съществува и у някои елини... Зная имената им, но няма да ги напиша
(История, II, 123) 28 .
А пък Хипас директно свързва душата и числото в качеството
ù на самодвижеща се: Но и за него /числото/ някои питагорейци
свързват с душата просто по този начин... а според Хипас, акузматика
на питагорейците, то е разделящ инструмент на Бога, направил
света“ (Ямбилих, За душата /у Стобей/, I, 49; 32) 29 .
Тези позиции съществено променят цялостния дискурс не
просто за душата, но и за тялото. На базата на тези възгледи
се изграждат нов мироглед и отношение към тялото. От една
страна на пренебрежение и подценяване – то е мимолетно, тленно,
несубстанциално, защото не съхранява и не помни живота,
защото се изхабява и е движено, а не движещо; но от друга на
умереност и смирение, на съвсем нов етически подход – тялото
сътворява не само тъканта на античната етика, но етиката е
преди всичко отношение-възприятие-осъзнаване на това, което
28
Херодот. История, кн. ІІ, с. 148.
29
Питагор и питагорейците. София, 1994, с. 22–23.
151