Tqloto_tekst_Desi_red

второ – музиката – поддържаща душевната сила и способност
за гъвкавостта-чувствителност, емпатична подвижност и изтънченост
на емоциите, на разпознаването на ценностите и
множествеността на състоянията на душата; трето – и не на
последно място, гъвкавостта на ума – разумността и силата
на разсъдъка, за чиято подвижност и финес се грижи тъкмо философията
– тези точно три аспекта на силата на човешкото,
за които се грижи и съхранява античната пайдейя, най-добре
се обемат от обобщителното понятие за силата, проявена и
потенциална – δύναμις. Дюнамисът отговаря за хармонията
между началата и за съзвучието в проявата на силата, за различните
етапи за приливно-отливната природа на самата сила,
която е колкото акт, действие, деяние, толкова и потенциалност,
способност, възможност. Това е силата, удържаща хармонията,
силата преди всичко на мярата, силата като междеене,
като отношение-съвместност, мост и съзнание μεταξύ.
Дюнамисът е онзи връзка между възможности действителност,
проява и способност, която тялото, душата и човекът
изоб що носят в себе си по благодат и естество. В своята забележителна
„Метафизика“ Аристотел на няколко пъти говори
и дори отъждествява формата и действителността и това
става, когато използва термина енергия ε̉νέργεια, който безспорно
притежава в себе си кинетичен смисъл. Защото ε̉νέργεια е
действие, деяние, сила, влияние, осъществяване и съзнание за оприсъствяване,
за действителност 56 . Той прави това, като въвежда
във функционален режим понятието δύναμις – възможност, посредством
което обичайно подчертава най-вече отношението
между способност-потенциалност и движение-акт. Дюнамисът изразява
ε̉νέργεια в мащаба на тялото, и то в биномията на проявено-непроявено.
А в „За душата“ подсказва, че ейдосът е самата
56
Аристотел. Метафизика. VІІІ 2, 1042 b 10; 1043 a 6, 20–28; 3 1 043 a 30-33/; С.,
2000.
213