Tqloto_tekst_Desi_red

вен като живот на живото, на дишащото, на вдъхновеното
(откъдето например е и крайната експресивност на музиката
като изкуство, която е живото на живото, в акта, в самата
оживотвореност, където диханието е акустично и емоционално
осезаемо в-и-чрез самата плът, която се превръща в негова
реверберация, трепет, отражение, но и субект на нейната онтична
осъщественост като живот в пре-живяността ù) придобива
ново основание и енергия. Нещо, което виртуалността
прави не през актуалността на акустичното, а чрез чистата
потенциална динамичност на незапомненото и/или забравено
„като-че-ли“ на образната генеративна енергия. Тази сила, която
е провокирала още Плиний Стари 8 да разкаже онзи анекдот
за художника Зевксис, като превърне разказа си едновременно в
директна и индиректна характеристика и оценка на умението,
изкуството, качеството, ролята и таланта на живописеца и
въздействието на творбата, при което е отчетена тази магия
на изображението „като-че-ли“, която в проекцията на фотографски
достоверното, виртуално (виталистично) потентно
медийно, фасцинентно безплътно тяло срещаме не „утроена“,
а направо безгранична. Като тази увлеченост не може да се тълкува
опростителски просто като страст по натурализма, но
и в по-дълбок не само психологически, а онтологически план като
демиургична носталгия по дишащо-действителното или по самото
въплътено, която така грубо очевидно и трафаретно
8
Основен източник за елинистическата живопис ни дава римският писател,
учен, общественик и историограф Плиний Стари, според него Зевксис нарисувал така
съвършено момче, носещо грозде, че към гроздето долитали птици, но пък бил недоволен,
защото изобщо не се плашели от момчето. Или пък случката с придворния художник
на Александър Апелес, който му направил портрет на кон. Когато Александър
дошъл да види портрета си, не останал доволен от своето изображение, но затова
пък Буцефал, който също не се бил разпознал в портрета, изцвилил предизвикателно
към своето изображение като към кон съперник. Апелес тогава възкликнал огорчено, че
конят на Александър разбира повече от изкуство, отколкото собственият му господар...
Вж. Plinius, G. S. Naturalis historia, XXХV, 8. Еd. C. Mayhoff – L. Jan, BT – 1967; вж. и
Bieber. M. The Sculpture of the Helenistic Age. New York, 1961.
349