Tqloto_tekst_Desi_red

но естествена позиция. То е третият елемент, посредникът,
прекупвач, който лимитира, купува и препродава не друго, а
самата действителност – отношението между тяло – свят,
отношението на тяло – към тяло. Като го превежда в езика на
отстоянието и враждата срещу, а не в допълнително флексивното
и-или аглутинативно на-към.
Безплътното тяло е тялото отвъд смисъла на естествеността,
тяло-симулакрум, псевдо-субстанциалност в невъзможността,
проекция на една екзистенциална неспособност.
Защото образът не е просто образ – изображение и лик, повторена
от огледалото физиономия, образът е смущаващо повече
и тъкмо това ни кара да разбираме „задънената улица“ на това
екзистенциално отсъствие, в което съществуваме в ситуацията
на безплътно тяло, на отсъствие от тялото. Като тялото
е единствен сигурен modus vivendi, до който изобщо имаме
достъп-опит, през който реализираме себе си и като субтилни
духовни същества, като „същества на повече от онова, което
видимо личи“ неговото отсъствие, разклаща представата за
действително реалното. Образът подчинява и субституира
действителността, изсмуквайки жизнения ù ресурс и представяйки
се като втора, по-плътна, по-наситена и следователно
по-истинска и същностна действителност, която има приоритет
в „знанието-умението“ да разгръща битие, да има и реализира
битие, а не подобно на тялото естествено през-себе си и
непосредствено да осъществява битието. Образът така става
надарен със хиперсилата на по-голямата действителност, която
приватизира и окупира истината, смисъла и свободата те
да бъдат познавани, вън от това знание-наглед, което той щедро
предлага-разпръсква, но само така в точно този и никакъв
друг модел-начин. Образът е по-действителен от тялото, от
самата реалност – съвършен, ненакърнен идеал, нов Едем, при
това напълно осезаем като действителен, като случил се, бил
и напълно настоящ. Код, който е всеобщо споделим, защото
344