Tqloto_tekst_Desi_red

рисъствяването, въплъщаването, намирането, натъкването,
оцелостяването. Защото какво значи да си себе си, ако не да си
отговорността, изборът и свободата, които те сътворяват
от потока на случайност-необходимост, който те залива, принуждава
да реагираш. Защото е подкопан тъкмо самият процес
на индивидуация, който обичайно протича в парадоксалната
двустранност на процеса на узнаване-утвърждаване-усвояване
на дадени ценности и на тяхното развиване-трансформиране-преобразяване
и/или отхвърляне и дори изобретяване, но не
и тотално релативизиране и онищостяване. Личността е предопределена
от способността за валоризация веднъж и втори
път от оперативната енергия, която генерира етос и естетис,
като прояви на валоризирането, което не е нищо друго освен
откриване-определяне-създаване или познаване-разбиране на смисъл
и неговото отстояване, оживотворяване в актуалността
на плътско-духовното смешение на човешката оцелостеност.
Психологизмът и нарцисизмът единствено могат да обяснят,
и то в една симбиотична съвместност и паралелна перспектива
на проследяване, пароксистичния култ към тялото
на настоящето, който обаче се оказва оръжие против самото
тяло и твърде на голяма дистанция от античното равновесие,
разпознавано в идеята за калокагатията като идея на човешкото.
Само чрез съвместността на психологизма и нарцисизма –
феномените на късната модерност и на развитото капиталистическо
общество, могат да намерят адекватно осветляване и
да се обяснят проявленията на тази прекалена грижа за тялото,
на изобилието от практики за възстановяване, поддържане,
фитнес културата, културизма, аеробиката, йогата, каланетиката,
спа заведенията, биопродуктите, биокухнята, природосъобразния
начин на живот и все по-разрастващата се wellness
индустрия. Тялото явно се третира въпреки всичко като вещ,
механизъм и инструмент, а не като дом на битието и начин
екзи стенциален модус на човешкото. Вещ, за която се налага да
412