Tqloto_tekst_Desi_red

тика на приемствеността се отнася съществено към естетиката
на тълкуванието, която чете наличното, следите
или явеностите, независимо дали те са действия-деяния или
следствия-резултати, без да отчита промените в контекста.
Всеки текст, независимо от своята относителна завършеност,
плува в един океан от контексти, където може
да реализира различни елементи от своето съдържание. Взаимообусловеността
между текст и контекст може да се
декодира чрез ясното извеждане на различните проявления
на смисъла, където под плът мислим текста, а под тъкан
– начина, по който той се вписва в самия смисъл на битието,
който може да бъде разбран в даден момент. Ако
приемем стратегията на Кант в аспекта на трихотомията
за модалността, която е възможност-потенциалност,
действителност-наличност, необходимост-актуалност,
можем да отграничим обусловеността на значенията в тялото-даденост
от тези, които тялото произвежда като
саморазкриване. Следователно тялото текст е тялото
– модус на себе си, от една страна, а от друга, способът,
начинът на е-ене, разположеността и постигнатият разгърнат
и прочетен смисъл. Дефиницията през делегитимирането,
прекрачването на узаконеното, е опит, който
очертава усилието на разположеността на тялото в света
и разположеността му в себе си за-и-към себе, както и
в-за-и-към света да бъдат пресечени, разпознати в своя безкрайно
сложен, но феноменологично очевиден и напълно ясен
конструкт, чиято вътрешно-логическа парадоксалност е
болезнена. Делигитимацията е опитът да се долови именно
това двойно приплъзване – double wind, между наличност и
парадок салност, явеност и неизявимост.
236