Tqloto_tekst_Desi_red

Новият модерен, събуден от консумеризма атавизъм на
зверското единство между секс, страх и желание е страховит,
защото отмества етическото от сцената, отмества и
естетичес кото, макар и да се изразява чрез техните постулати
и свободи, макар и да призовава не към телата, а винаги към
личността. „Ние се грижим за вас, от грижа и любов действаме,
а ако вие ни следвате и слушате, ще сте винаги млади и красиви,
здрави и щастливи!!!“, но само ако постигнете идеала и си изпразните
портфейла. Манипулацията употребява вече не мъчения,
гилотина или явна цензура, поне не откровено и в „белия
свят“, а е доста по-изискана – употребява психогенеративни
способи за сплашване-примиряване, чрез прелъстяване посредством
приятни 4 и саморециклиращи се образи-образци, играещи
и ролята на идентификационен пример и „героичен идеал“.
Най-красноречиво в това отношение е зрелището на футбола,
мимикрия на гладиаторските игри, на масовото съзнание-комуникация,
индентификация, където приятното е равнозначно на
4
Приятното е странна естетическа категория на хладината и умереността;
субординирана някъде между прекрасното, грацията, хубавото и неутралното на
обичайното и предположимото, с привкус на удобство и спокойствие. То предполага
умерена, но по-продължителна наслада, която, от своя страна, никога не успява да
прерасне в екстаз, взривяване или парок сизъм и си остава само предвкусване или много
органично преживяване на удоволствие в една ясна рамка. Приятното е спокойна,
уталожена и безбурна наслада, без пикове, въпреки известната си вътрешна динамика.
Красотата в постмодерността често е атакувана през приятното, тъй като
приятният елемент лесно се пародира, манипулира, снизява чрез сантиментализиране
или буквализиране.
Рекламата работи най-вече с този среден регистър на приятното, което е общодостъпно
и общосподелимо. При нея то не е кич, нито груб сантиментализъм, но
не е преход, подстъп, alter ego на субстанциално красивото, то е практично, защото
може да съществува и да се изявява като красиво, без да прераства неминуемо във
възвишено, нито да бъде смущаващо и тревожно, да е силно вътрешнотурбулентно.
Утилисът на приятното е чудесно усвоен в средината на своята функционална „ергономичност“
от рекламната стратегия. Приятното в аспекта на постмодерната
ситуация е релаксиращо, от една страна, а от друга, е тотализираща естетическа
категория, която от спомагателен смисъл придобива самостоятелност и собствена
физиономия.
322