Tqloto_tekst_Desi_red

ду, но вече не като онтологическа характеристика на живото, а
като всевъзможност и всеспособност. Още повече че безплътното
тяло непрекъснато снема в себе си копнежа по безсмъртие,
то е един наглед на ситуацията отвъд смъртта, на едно съществуване
без трагичен привкус, без съзнание за вътрешен и органичен
крах, за телесното поражение, катото е съдба и неминуема
участ на всеки един човек и на неговото смъртно прехождащо
от младост в старост тяло. Цифровизираното електронно,
медийно фасциниращо тяло е отвъд дискурса за смъртта, но и
отвъд дискурса за плътта, тъй като плътта, и това винаги е
било осъзнавано буквално, е постоянно бременна (припомняйки
Гален) със собствената си смърт. Докато безплътното тяло е
някаква проекция на едемското безгрижно тяло, недосегаемо за
тлението, за заплахите на смъртта, за изпитанията на болката,
страданието и болестта, то е тяло на отсъствията на
характеристиките без, подобно на безплътното тяло – безсмъртно,
безболестно. Но ако обещаното-мечтано райско тяло
за човека, с представата за цветущата младост на изпълнените
и равновесни 33 години, е обещано и имагинира, произвежда
значения, образи, съблазни през своята предстоящост, то безплътното
тяло е една директна фасцинация на състоянието на
лишеност на серията охарактеризиране „без-“. Като безплътно,
безпространствено, безвременно, то е тяло на копнежната свобода
и на всевъзможността на избухванията, турболенциите
и пертурбациите на потенциалната енергия и нейните имажинистки
крайни по своя характер жестове и експресии, на красотите
на всевъзможността и Овидиевата въображаема неизчерпаемост
на метаморфозите – ароматът в рекламите е красива
девойка с криле на пеперуда, лети се с ангелско оперение, плуват
русалки, притичват съвсем анатомично достоверни циклопи,
четириръки и кентаври.
На плътта безплътното тяло противопоставя своята
безгрижна и безтежестна плът, своята ефимерност, неогра-
360