Tqloto_tekst_Desi_red

онова, което предпоставя възможността на утилиса и съзнанието,
създали тези актове на вписване. Екскрибцията търси
елемента, проскрибцията изследва елемента, самия модус на елемента,
както и неговите конотации – отношенията му с контекста
и причините за тяхното възникване, предпоставките
за ситуацията на семантичната констелация. Проскрибцията
лесно показва тялото като шаблон, върху който се построява
и наслагва битието в неговия човешки модус, но и като шифър,
който го разпознава, разчита, разбира и демаскира като съставен,
направен, произведен. Тялото като значение е колкото
самоналично, толкова и сътворено, но парадоксът се състои
в съвпаденията и припокриванията в метагенеративността
между предпоставки и резултат.
Шаблон и/или шифър
Човекът съществува в един онтологически парадокс – той е
едновременно самозавършено и спонтанно битие и същевременно
сътворено, създадено битие, дело на собственото му
усилие, но не бива тази биномичност да се схваща като някакъв
активен дуализъм, а напротив, като двуединство, следствие
от една-единствена пораждаща пулсация, организираща
човековостта. Това не е просто поредното активизиране на
изначалния диспут на опозицията природа – култура и т.н., а
съзнание за онтологичес ка специфика, от чието напрежение се
сътворява и самосътворява онова, което самї себе си определя-назовава-разпознава
като човек. И ако шаблонът е устойчива
семантична структура, банализирана поради собствената си
удачна конституивност и лекодостъпност, то шаблонността
изисква да бъде мислена и като минимален интелектуален
68