Tqloto_tekst_Desi_red

постъпка, деяние, вина и отговорност за действие и избора, но
детайлът е толкова тънък, че почти се губи от поглед. Разбира
се, литературата като духовен архив и памет за житейската
констелация и нейното самоусещане и възприятие може да открои
това отношение тяло-душа-избор-даймон-действие-вина-отговорност-съдба.
Със скръбта на Ахил по Патрокъл започва неговото лично
отмъщение към Хектор и неслучайно Тетида разбира, че вече
съдбата е отключена и самият Ахил е обречен на неминуема и
неотменима гибел:
Леейки сълзи обилно, Тетида така му отвърна:
Чедо, наскоро ще бъдеш ти мъртъв, щом тъй ми говориш:
тутакси гибел очаква и тебе след Хектор Приамов 12 .
И в този момент се пресичат божествената и човешката
воля, има един чисто личен елемент на „свобода“ на избор, в
който Ахил е сам съдбата си, а не предопределението. Тъкмо в
това се състои цялата полифоничност на понятието δαίμων
и на конотираността му с актовете и афектите на душата,
защото митологично обозначение както на съдбата, така и на
личността, на нейния избор, са някакъв парадоксален начин да се
означи самата страст и жажда към живота, въпреки пределно
ясното съзнание за цялостната обреченост на този живот и
пресичането между божественото предопределение и свободната
човешка воля. И ако съдбата е преди всичко съдба на тялото,
тялото може да изрази съдбата, парадоксалната екзистенциална
ситуация на човека, задава и една друга перспектива, където душата
е преди всичко животът на живото, на живеещо тяло и
в мига на съдбата тяло и душа се сдвояват. В последна сметка
12
Омир. Илиада, ХVII, 95 – 98. Прев. Ал. Милев, Бл. Димитрова. София, 1976, с.
355.
121