Tqloto_tekst_Desi_red

утилиса, еднотипието, структурата, механизма и реакцията
на куклата-човек.
Рекламната заповед изправя човека пред същата Хамлетова
безизходност – в която се оказва, че винаги си жертвата и
приношението; безизходност на невъзможността да не бъдеш
жертва – както на действието, така и на бездействието, което
неутрализира смисъла на избора и го свежда до безличието на
Единствено-то и „все-също-то“, което Е, каквото и както Е – недвусмислено
и неопровержимо, и за което няма личностна вина,
а вината се приписва на „системата“ – прозрима обаче като регулиране
на хора от самите хора и никога от нещо трето, с отговорност
и съгласие, където мълчанието и бездействието също са
утвърждаване и действие. „To be, or not to be!“ на модерния човек
с-в тяло-машина, а не личност в-и-чрез тяло, е също толкова безалтернативно,
както в Хамлетовата ситуация. Унищожението
е гарантирано, само начинът не е подбран – защото избор изобщо
не може да се осъществи, а само да се случи като начин – модуална
проява на предпоставеното като такова. Присъствието и
отсъствието на тялото са сведени до модуалности, до начини
на осъществяване, безалтернативни и безизходни като цяло
спрямо самата налична действителност на живото сега и днес
тяло. Отсъстващото тяло също така е тяло на апорията и алиенацията
на човека в бездната на собствената си самота, която
е несподелима самота сред самотите на другите, поради несубстанциалност
на комуникативния модус, който тълкува другия
като вещ, предмет-обект на употреба-наслада, оръжие за деятелност
– механизъм, храна за утоляване сексуален апетит, но не и
като личност – цел на битие, като споделеност и съвместност
на един свят, проникнат от съзвучието на непрестанен енергиен
обмен. Консумеризмът има своята трагедия именно в стазиса, на
който обрича текливото, потока, в перверзността на все-еднои-също-то,
което се рециклира, но не се обновява, не се разгръща,
а се случва все-така по един и същ начин.
321