Tqloto_tekst_Desi_red

когато се види разликата между способност и възможност.
Животното има способността за жизнени процеси, но тялото
има и друга характеристика, то има самата способност за
оживотвореност във възможност, т.е. че то може да я има.
Тялото е принцип на битието, но бидейки и самият материален
принцип, тялото има способност за жизнени процеси във
възможност, т.е. то все пак само по себе си остава неутрално,
дори индеферентно към това дали я има, или не същата тази
възможност. Способността и възможността са предпоставени
по отношение на съответната дейност, и по отношение
на самата действителност – способността в последна сметка
предхожда действителността, тя е стаена сила. Но силата се
разгръща като реалност тъкмо през дейността, която я осъществява
като действителност. Тялото е битие в смисъла на
действителност, която е действие и възможност. Дейността,
като осъществяване на една способност, е втора действителност
на една субстанция, която възниква и загива. Тялото
е битие чрез субстанцията, но като битие и във възможност
то не е вечно. Това предполага логическата елипса за неподвижния
двигател. В случая обаче вниманието трябва да се съсредоточи
върху експликацията между действие, действителност,
между движение и възможност, които са характеристики, в
които тялото от своя страна се мисли и които, от своя страна,
сякаш се задават като граници. А тялото някак се разпознава
като абсолютна граница онтологическа, дори понятийна.
При опита си да определи елементите на човешкото щастие
в школата на киренайците, върху чийто авторитет се
позовава самият Аристотел, когато дефинира евдаймонията
ευ̉δαιμονία, която също е елемент на силата, дори на силата на
самото тяло и като доброто състояние – благоразположението,
блаженството и благоденствието, той директно заявява,
215