Tqloto_tekst_Desi_red

си, не ще се познавам никога като тяло именно там, където „corpus
ego“ е безрезервна сигурност. Другите, напротив ще познавам винаги
като тела. Другият е тяло, защото единствено тялото е друг 24 .
Необходимостта от дистанция, от отстояние въвежда
в режима на разобщаването. Автогенеративността на това
от-късване, проблясване на дистанция, този жест на дивергиране,
внедрява самата поява на другото, защото е отместване
за идването. Но от-чуждаването е акт на пренос на съпоставяне,
на осъзнаване на огледалната ситуация на самата екзистенциална
постановка на всяко диалогично отношение; диалога
на всяко отношение на съотносимостта на съвместността
и невъзможността за транспониране. Другостта не просто
ме постига като тяло, другостта изисква отчуждаване, дистанция,
дисперсия, екстазиране, заради осъществяването на
екзистенцията, разобщаване на мен самия от мен самия и от
света, който досега е бил пред мен като мой или просто ми
се е разкривал като мен самия. Другият ограничава тялото и
света, създава не втори, а трети. Другият посочва не само
алтернативата, но и дълбочината на всичко. Овъншняването
на иманентното като друго и другото като инкорпориране
на свое, като присвояване, като сближаване с битието. Тялото
в-и-чрез-другостта е тяло-граница. Подобно на Хегеловата
предпоставка за включването на „своето собствено друго в себе
си и става като противоречие; полага диалектиката на самото себе
си“. Тялото се полага като универсална онтологическа граница,
като пропускателен пункт, межда между парадоксите, демаркационна
линия, между взривовете на съотносимостта. Тялото
в-и-чрез-другостта е граница-стена, определение, край, значение,
но и бряг, отправна и приютяваща всеки излаз, прорив, екстазиране,
от който се екзистира, разбира и осъществява битие.
24
Нанси, Жан-Люк. Corpus..., с. 41.
95