Tqloto_tekst_Desi_red

случайна – в естествения спонтанен механизъм на самата природа,
постигаща своето красиво „усложнение на материята“
през онтологическия характер на човешката същност.
Тялото текст е понятие за тялото в-и-чрез културата, за
феномена на тялото в етоса и естетиса на човешкото като
човешко, за функциите, с които тялото е натоварено в културата,
за насилията върху неговата онтология, за вентрилокизма
на дискурсивната му способност, за превращенията му в
текст, в експликация на съдържания. Защото тялото не е знак,
не и дискурс, тялото е текст и ако не беше текст, не би могло
да бъде тяло. Текст в смисъл тяло на човек, на човешкото
битие, на човешкото съдържание. Тялото е един вид материална
граница, която придава и отдава тежест на представите
и ги защитава чрез собственото си наличие. Тялото буквално
понася текста, тъй като то се превръща в нещо като азбука за
неговите съдържания.
Тънката демаркационна линия между текста и знака, между
текста и дискурса, макар и почти химерична и невъзможна, е
осъществима, доколкото тялото текст е тялото на човека
като човек, а не като тяло на биологично същество. И ако знакът
и дискурсът са субститути, артикулации, техники, то
текстът е употребата и осъществяването на този набор от
инструментаруми. Текстът е преди всичко съзнание за вписванията,
конструкциите и деструкциите, през които преминават
тропите, за да осъществят онова, на което са подчинени.
Текстът тук е сводим до съществуването, до начина на
осъществяване на битието, тялото не е троп, то е топос
– място на битието, събитие на екзистенцията, то е текст
през начина, по който осъществява битието си, чрез модуса на
своята онтологична откритост.
Тялото текст е тялото на всичко онова, което човекът
е направил от себе си, на всичко онова, което е осъзнал за себе
си, тялото на личността, на субективната овещественост,
227