Tqloto_tekst_Desi_red

на индивидуацията и конвенция на културата, нещата коренно
биха променили своето разположение. Защото мислимостта на
тялото предпоставя неговото долавяне като шаблон – всеобща
характеристика на човека и човешкото, от една страна, а
от друга, засилва усещането, което е подчертавано и от страна
на културата, че в тялото е зашифровано нещо от онова,
в което Човекът сам е превърнал себе си. И така, тялото е
парадоксална сдвоеност на шаблон и шифър, но и борба срещу
шаблона и срещу всеки шифър. Преди да се демонстрира парадоксалността
на тази антиномия, е необходимо да се означи
периметърът на това, което може да се разбира като шифър.
Кодирано писмо, условна азбука за тайнопис или система от
знаци, които трябва да ограничат достъпа на непосветените
до дадена информация, но и да създадат определени условия на
достъп за ограничен брой „посветени“, пред които да се разкрива
някакъв мощен смисъл, в които да е натрупана голяма енергийна
стойност, от която да се черпят неочаквани дивиденти
от различно естество. Ако шаблонът е улесняване, постигане на
достъпност и лекота, на еднообразие и типизация, то шифърът
е точно обратното движение на засекретяване, затрудняване,
бягство от стереотипа и търсене на специфика и уникализиране.
Шифър и в онзи смисъл на тайни знаци, кодове, чрез които
природата ни говори с красивите си форми (Кант) и по който бленува
немският романтизъм на Гьоте, Новалис и Хаман, формулирайки
шифъра като неочаквана оригиналност и отключване
на полето на една неизбродна откъм референциалност широта,
без да подозират мнимостта на опозицията шифър – шаблон,
защото шифърът е закодиран шаблон, но никой шаб лон не би
могъл да бъде повече от себе си, подобно на шифъра, но и не би
могъл да бъде просто шаблон, без да е синопсис, конспект на
някакво по-обширно семантично поле, сведено до икономията
на проблясъка в своята ефективна, бърза и динамично комуникативна
и опосредяваща репрезентация.
70