Tqloto_tekst_Desi_red

Този обрат е толкова съществен, че променя изобщо дискурсите
на душата и тялото не само в античната, но и в цялата
философска традиция, чиито отеквания се долавят и досега.
Душата буквално започнала да разкрива своето безсмъртие в
екстатическото опи янение и в божествената обзетост на
ентусиазма 27 , в самия мистериен култ на Дионис. Интересно
е, че дискурсът за душата винаги се контаминира с представата
за някаква обзетост, за възхита, дори за вдъхновеност.
Тя не просто е вдъхната, тя е разпалваща, тя е екстатична.
Душата е екстатичното в човешката същност; онова, което
се изплъзва от мъртвото, което не е в покой, в стасиса
на несъществуващото и затова в нея има някаква даймонична
мигновеност и божествена пълнота. Сякаш е невъзможно
душата, а и човекът, да бъдат мислени без самата идея за
подвижността, без идеята за импулса, който е и благодат и
непрестанна тревога, в същността на самия човек. Екстатическата
същност на душата я откровява, прави я налична,
усетлива и се откровява не само в движението, в подвижността
ù, но в нейната способност да съхранява живота, да
го опазва и домогва до вечността, подобно на боговете, да
спасява човека от тление и безсмислие.
Душата започва да се долавя посредством Дионисиевите
мистерии първоначално като някакъв вид безсмъртно начало в
самия човек, а по-късно мимоходом, а впоследствие в орфическо-питагорейската
традиция съвсем категорично, и да се извежда
като нейна основна характеристика. Разбира се, за безсмъртието
на душата трябва да се има предвид и нейното
демоническо представяне, за това, че е проявление на обзетост,
но и че самата тя обзема, че е изява на една висша воля, пронизваща
в глъбина самото съществувание – както отделните про-
27
Ентусиазъм – буквално ε̉νθουσιασμός на ст. гр. означава приемам бога в себе си,
вдъхновение, въодушевление, екстаз, възхищение възбуда; просветване, присъствие на
бога в човека или в неговата статуя.
149