Tqloto_tekst_Desi_red

още философията на Ницше, тялото е топос на оцелостеността,
постигната през „същностната асиметрия“ (Хусерл) на самото
съществуване. От друга страна, във феномена на тялото
като между се заражда един специфичен хиатус, смислов зев и несъвпадение.
Тялото е между мен и самия мен, тъй както е между
мен и другия и света. Дори когато тялото е присъствие, дори
в културата на буквалното присъствие на плътта, тялото
е забравяно от съзнанието, не само то носи, но и бива носено,
то е автоматизмът на луфта и отместването, който ми дава
свобода да не помня собственото си тяло, а да живея действайки
през-чрез-съвместно с него, инструментализирайки го, но
да не бъда самото-то, да бъда повече от плътта си и фигурата
на собствения си организъм. Същевременно аз не мога да не бъда
или да престана да бъда тяло, защото ако се откъсна от него,
ще напусна самото съществувание, ще се превърна от битие в
небитие. Тялото, собственото ми тяло, във всекидневието и
в екстремума ми се явява акциденциално, аз не го долавям, но в
болката, насладата, усилието, задъхването и тежестта то не
само ми напомня за себе си, но ме кара не само да го осъзная-осезая,
но и да се съобразявам с него, то ме подчинява и регулира. Съвпадайки
акциденциално, мигновено и моментно с тялото си, аз се
проявявам като собственик, носител, владетел на тяло, като
съзнание в тяло и като чисто тяло, т.е. сам долавям своя живот
в себе си в потока на себе си.
Този хиатус има освен чисто субективно измерение и едно
интерсубективно и дори онтологично. Между, основателността
на междеенето, на непрестанното люлеене между изявите
на активност и пасивност, на дюнамис и на субективност
и обективност, на забравяне-усещане. Между, мостът
разкриват Ниц шевата „множественост“, която обаче има
един-единствен смисъл. Междеенето е свързаността и движението,
игривостта на напускане-оставане, актуалността
на акта, тялото като непрестанно реализираща се предсто-
296