Tqloto_tekst_Desi_red

образец на някакъв тотален авторитет, който ограбва хоризонтите
на самата свобода на човешкото чрез своето вкостеняване,
а насочен към структурите на човешките модуси,
които моделират и оличностяват човешкото в дълбината на
екзистенциалната му способност. Подрива се не някакъв излъчен,
оказал се тираничен или абсурден авторитет, а се подрива
изобщо възможността да съществува авторитет, ценност,
която да реализира ценностното, да валоризира смисъла.
Социалната употребимост на естетическото, симулакрумът
на естезиса е подобен и на симулакрума на етоса. Тези
фундаментални симулакруми лежат в основата на тоталния
спектакъл на съществуванието, който обаче в никакъв случай
няма нищо общо с живото тяло на театъра или с тялото
на космоса от античната епоха. Този спектакъл е симулакрум,
този социален театър в епохата на тоталното естетическо,
в епохата на обществото на спектакъла и „техническата възпроизводимост“
(Бениамин) не е драма, а е отвъд действието
и акта, отвъд истинската екзистенциална колизия, макар и да
работи като конфликт. Съзерцанието, хипнотизираното гледане-вглеждане
в изображението-монитора-екрана-рекламата
замества действието и парализира движението – тук гледката
възпира, а не приканва. Акцията сега е вцепенение, сумулакрумът
е действие-въздействие на „като“-то като движение, като
живот, като изкуство, като битие, но не и самото действие,
чистият акт събитие – движение, колизия, живот, изкуство,
битие. Симулакрумът е бездвижност, вцепеняване, овещяване,
умъртвяване, хипнотизиране, репрезентиране на живото
„като“-живо, но не и чрез живото. Репрезентиране без presents,
презенция без презентируемо, презенции на празен знак, на маски.
Обезкървяване на тялото чрез дефункционализиране на плътта.
Бодрияр находчиво въвежда самото понятие „симулакрум“ 20 , за
20
Симулакрум – simulacrum, –i, n (лат.) – образ, изображение, отражение на образ
405