Tqloto_tekst_Desi_red

Тялото е пазиграфично 13 – универсален език на битието,
неотменим онтологически дискурс и само в аспекта на това
възприемане и статут то може да бъде докоснато от разбирането,
на което непрекъснато убягва или пред което непрестанно
се трансформира. Тялото притежава някаква отчетлива
способност не само да се вписва, но и непрестанно
да се отписва от контекстите, в които то е впримчено.
Тялото, доколкото то е тяло, а не вещ, предмет, организъм,
плът, материя или субстанция, а именно тяло, т.е. човешки
модус очевидна пазиграфия; своеобразен, непрекъснато наличен
и нагледен себепис, самоизговаряне, непрестанно самоизричане в
очевидността.
Да се постави тялото във фокуса на един философски дискурс
е рисковано преди всичко поради липсата на специфичен
дискурс, способен да говори тялото, без непрекъснато да го
подменя, да го превръща в знак, в шаблон или шифър на някаква
семантика или феноменология, да го превръща в трансмутация
на типичните философски идеологеми.
Онтологичната същност на тялото е неговата наличност,
явственост, да бъде по-явено и да се явява, освен способността
да проявява. Или по-просто казано да – Е, тъй като екзистенцията
е наличността на това Е, както и нейната тъждественост
с тялото. Е – exsisteo = тяло. Онтологическото тяло
е пазиграфично, то съдържа всички кодове на битийната предразположеност
и е самата разположеност и е разкриването,
явяването им, не оспоримата им очевидност и конкретност.
Онтологичес ката характеристика на тялото е заключена в бъденето,
в изложеността на битие и способността за битие.
Тялото е колкото обща и всеобща, толкова и единствена, не-
13
Пазиграфия – от гръц. ез. pasigraphie – всичкопис, универсално писмо, понятийно
писмо, онази обща „азбука на мислите“, haracteristica universalis (Лайбниц), общоразбираемостта,
но в случая като фундамент и отправна точка на всяка дискурсивна
способност.
76