Tqloto_tekst_Desi_red

реност, осъществяване на битието като така, като тук и
сега, като каквина, като същност.
Отсъствието показва конфликта като вътрешен, в границите
на самия човек, а не само като ин-персонален и интер-социален,
в една политическа канава, която се възползва от предиспозициите
на познанието, любопитството и страстта.
Макар че конфликтът е пренесен вътре в човека и заложен в съкровението
на абсолютното тук, на тялото тук, на тялото
текст на човешкото съдържание, предназначението му е една
специфична социална функционалност от епохата на консумеризма
и естетическия, перверзен капитализъм.
Тялото започва да чезне, когато образът започва да го замества
и виртуалността придобива статут на действителност.
От една страна, това е Лутеровото усамотяване
в само-собствената отговорност най-напред пред Бога, посетне
рухването на достойнството на човека-венец, който
е станал човекът-маса от времето на буржоазния разцвет и
техническата възпроизводимост, която полага тялото като
механизъм, от една страна, а от друга, психизмът, който противопоставя
дълбинно съществуване и рационализиране. Чезненето
са етапите на отчуждаването на човека от техниките
за оличностяване и персонификация, чрез санкция, ценност
и споделеност и индивидуация само през облика, но без етоса
и естетиса на близостта към другото, родното и историята,
което предпоставя отсъствието на човека от самия
него – имперсоналния индивид-консуматор, човека-тълпа, човека-консумация,
същество на отвърстията – оранус. Чезненето
е неспособност за оприсъствяване на съществуването по
качествено интензивен принцип, за сметка на механизменото
пилеене на битийната енергия и подмяната, тоталната фалшификация
на същностно-субстанциалното с привидното и с
полиетиленовото „като-че-ли“.
396