Tqloto_tekst_Desi_red

динамиката, на трансформациите, които по-добре отгръщат
статута му като живо, действащо и изявяващо се човешко начало,
а не като пасивна основа на външни, а и от тук чужди
нему, проявления. Тялото неминуемо се разкрива в антагонистичната
си проява на отрицание на тежестта, на лекота, на
преодоляване на стасиса – и това го окачествява и прави човешко,
а не просто природно и живо, а не на последно място
и не мъртво. Динамичният аспект задава телесността като
тяло, пътят, движението като оживотвореност и протичане,
а не като материя и вещ.
Проблемът с отсъствието е трансформирането на динамиката
на телесното в една привидна и призрачна динамика, в
една нова статика, която се уподобява на движение, но самата
тя не е движение, не е динамична и кинестетична. Отсъствието
и безтелесността са тялото отвъд неговия дюнамис, отвъд
енергийната потенциалност на тялото. При което безтелесността
не е преодоляване на някакъв стасис, а напротив,
нов стасис, който натоварва човешкото като бреме, въпреки
че той има много малко общо с теглото. Безтелесността е
превръщането на тялото в образ, в изображение и в екзистенциална
далечина, непостижима за тялото като живо или като
дюнамис.
Безтелесните тела са телата на фотографската реалност,
на медийното пространство, на интернет и виртуалността,
на мултимедията, на метаезика на електронната плът, на билбордовете
и транслаторите – всички тела отвъд телата,
всички възможни перформативи на презентативността, които
се оказват колкото паралогични, толкова и параекзистенциални,
но способни да въздействат върху самата жива актуалност
на тялото като тяло, на човешкото тяло, доколкото
то е единствената форма на човешката реалност. Тук може да
се говори и за епохата на безплътните тела като епоха на постчовешкото
тяло, което изразява късната постмодерна епоха.
338