Tqloto_tekst_Desi_red

структурирано от погледа, от погледа на другите, на общността;
виждането е овъншняване тяло към тяло, телесно отношение
тактилност и мяра, концентрация на общността като
общност и огледало за възникването и поддържането на този
модус на екзистенция. При Омир уникалният неповторим космос
на личността ίδιος κόσμος е възможен, а и постигаем само
в-чрез-и-посредством общия космос κοϊυος κόσμος.
Физикализациата като архаическия модел на човека е особено
отчетлива в начина на представяне на любовта и интимните
взаимоотношения – любовта на Пенелопа се изразява
посредством поддържането в изправност и уредност на стопанството
на Одисей, тя го чака двадесет години, разприда нощем
напреденото през деня, но никъде не е обяснен мотивът
за нейната любов, нито тя е представена по друг начин освен
физическо действие. Оттук може да се направи извод, че при
Омир душата се изразява чрез телесното действие, че тя се състои
в едно движение, в една кинетика на телесността – нещо,
което определено ще се открие във философията на досократиците
и тяхното дефиниране на душата.
Емблематична за физическата и динамическа репрезентируемост
на душата е знаменитата сцена на скръбта на Ахил по
загиналия Патрокъл.
124
… Черен облак на мъка обгърна Ахила.
Грабна с ръцете си пясък и прах, потъмняла от пушек,
той си посипа главата, изцапа лицето си дивно.
Черната пепел полепна навред по хитона уханен.
Проснат голям на голямо пространство в прахта на земята,
той си заскуба косите, раздърпа ги грозно със пръсти.
А пък жените, пленени във бой от Ахил и Патрокъл,
писнаха жално с души съкрушени, напуснаха вкупом
ширната шатра и в миг окръжиха Ахила мъжествен,
удряха свойте гърди, а нозете им се подкосиха.