Tqloto_tekst_Desi_red

алността на историята и поражението. Тяло на отсъствието
на човека от самия него и облечеността му в другото, във
външното спрямо всяко вътрешно в несубстанциалността на
тялото спрямо аза, който не е в-и-чрез собственото си тяло,
а е с-и-до него. Реалното тяло е надмогнато от „по-действителната“
и „по-субстанциална“ реалност на виртуалните тела,
които го заливат и обгръщат като втори и прекрасен свят,
като едемска вечност, от която то е прокудено, заради греха на
своята собствена уплътненост, тежест и плътска наличност.
Днес тялото е принудено да се отказва от себе си, за да бъде.
Все пак единственото оръжие е собствената му ненямост – говорът
през и отвъд немотата на явеността му.
Ненямото
Макар и „нямо“, тялото не е нямо. Тялото няма език в думите, то не
говори, но и не мълчи. Нямо и ненямо – тялото е собственият си излив,
прорив, поврат, себе си и своето друго.
Ненямо – това е първата онтологична характеристика на
тялото. Тялото е отвъд немотата, то е екзистиране, разполагане
и осъществяване на битието, наличност, която е огласена;
не просто надарена с глас, но и зададена като феномен в безграничния
хоризонт на процедурите на пан-дискурсивността. Тялото
е култура, нищо повече, нищо по-малко – текст. Именно в
смисъла му на ненямо, на дискурсивно лъчение, на потенциалност
за човешкото онтологично разгръщане на простанствено-времевата
констелация и нейната непрестанна рефлективност и
запитаност. Екскрибцията спомага да се прозре буквалната съчиненост
на човешкото, реализирана на основата на онова, в което
човекът се е озовал, на предизвикателството да не бъде само
306