Tqloto_tekst_Desi_red

утвърждаване. Красивото тяло при това съществува сякаш
още по-плътно, в една наситена и пределно интензивна действителност,
която самото то продуцира-произвежда и наелектризира,
като я подчинява на своя живот и я интензифицира,
както за да се разкрие само-през-своя-живот, така и за да разкрие
в тъканта-текста си своето „себе-е-не“ естество на живото
като такова.
Но и друго, красотата в тялото е примамка за съществуване,
опиум и потулване на ужаса, успокояване на страха, заблуда
пред неминуемостта на краха – една измамна и невъзможна сама
по себе си ведрост, измамна вечност, илюзорно съвършенство,
които са просветнали-доловени в напълно реалния таксис на
един миг, на едно мигновение-прозрение; то обаче е било напълно
реално, защото, освен че се е състояло като примамка-клопка
от страна на съществуването, което заключва живото само
като живо, е било овеществено, въплътено от тялото, като
тялото е било негов основен аргумент, доказателство, убеждаващо
и оборващо всеки неверен Тома. Този именно втори план
на красотата обаче не отнема нищо по посока на нейната онтологическа
достоверност и причастност към истината, а
напротив, додава ù, макар че сдвоява обещание и постижение,
копнеж и цел в едно. Приплъзването, модулациите, трасформабилността
изявяват красотата в-на-и-чрез-през тялото в
перспективата на достоверността, от една страна, а от друга,
я разгръща в един хоризонт на отношението оптимизъм-песимизъм,
надежда-скепсис, придава ù съществен етос, който се
материализира посредством нейната реалност. Това обаче е
колкото напълно нова, толкова и извечна тема, която тук вече
предполага други ракурси на разсъждение, които няма да се предприемат
по отношение на тялото текст в момента.
Естествеността на красивото в-чрез живото тялото е напълно
различна от красотата принуда, шаблон на безплътното
тяло, която то налага като застопоряване на живото, като
402