Tqloto_tekst_Desi_red

със зрителя, който преживява съдбата му и я узнава, ако би била
негова собствена. Само така зрителят би могъл да съпреживее,
да сподели, да се страхува и съчувства, т.е. и да достигне до
κάθαρσις очищение – преобразяване. Своеобразно движение към
себе си, едно по-плътно свързване с реалността на себе си и до
мярата на собствено човешкото. Като чрез преживяването на
κάθαρσις човек я осъзнава в реалността на собствения си живот,
на тялото и душата си.
Катарзисът като действие определя и характера, но това
не е така експлицитно на първо ниво у Аристотел, макар и да
се носи съществено като втори план. Κάθαρσις освен това посредством
връзката с характера става много по-очевиден като
израз на междеенето на човешкото и спецификата на неговото
състояние помежду μεταξύ.
И тъй, трагедията е подражание на действие сериозно и завършено,
с определен обем, с украсена реч, различна в отделните части, което
подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание (έλεος) и страх
(φόβος) извършва очистване (κάθαρσις) от подобни чувства...
... цел на трагедията е някакво действие, а не качество. Според характеристиките
си хората се окачествяват, а според действията си
са щастливи или не. Следователно те не действат, за да изобразяват
характери, а получават характери чрез действията си. Така че действията
и фабулата са цел на трагедията, а целта е най-важното.. .
И тъй, фабулата е основа и като че ли душа на трагедията, а
характерите са на второ място 42 .
Катарзисът, явявайки се в плана на динамическа и кинетична
специфика на човешкото, и като техника и специфика
на трагичното изкуство, се доказва и като парадоксално
42
Аристотел. За поетическото изкуство. Прев. проф. Ал. Ничев. С., 1975, VІ,
с. 72–74.
180