Tqloto_tekst_Desi_red

съществувам“, а консумирането, поглъщането-отделянето и новото
консумиране определят смисъла, ценността и цялостния
хоризонт на битието. Но този призив е невротично маргинализиран
и превърнат от рекламата в недостижим идеал, реещ
се над действителното като примамлив и почти напълно осезаем
рай, който, макар че е напълно видим – работи се с ултрирани,
пределно внушителни, набити и съвършени „като“ супербно
действителни изображения – образи на щастието, късмета,
успеха и сполуката. Рай, който просто не е тук и отсъства,
не е реален, а също така е отдалечен от човека като този на
Небесния или Нов земен Едем на католицизма, но затова пък е
пределно натрапчив и окрупнено явен, а не като религиозния
копнежно отдалечен. Представен е като едно абсолютно тук
и сега, възможно, плътно, но тук и сега, които са други спрямо
това тук и сега, в което съм аз, но към които мога да се присъединя,
стига да спазя правилата за това плътно, отдалечено,
но действително hic et nunc, което, макар и не тукашно и не
моето „ето“ или „това“, а е напълно биващо само по себе си.
Виртуалното е не просто възможно, то е показано, документирано,
фотографирано (а където се има работа с фотографията,
рудиментално се има работа и с някаква форма на документае
осъзнаването на погледа на другите към себе си и своето „В чувството за срам аз
признавам, че съм такъв, какъвто ме виждат другите“; освен това е винаги и едновременно
някаква форма на свобода, съпротива, защита, вина и насилие – Аз съм това
или и това, и аз не съм това, никога това.
Срамът охранява личността, интимността, но най-вече правото на неотчуждимост
на само свое вътрешно и неизповедимо битие, към което нищо не може
да бъде причастено освен самия Аз в потъването си към себе си. Тялото, особено
голото, обсценно, желаещо или страдащо, разтерзано тяло винаги се възприема не
само като неприлично, тревожно, но и като срамно, т.е. разголващо непривичната
страна-истина на битието. Голата истина е гола като голото тяло – неприлична
действителност, лишена от рамката, маркера на културата, омекотяването или
разбирането – факта, очевидността, свидетелството. Срамът би могъл и да се схване
като мигновено отстраняване-отсъствие от себе си, одругостяване и в психически,
и в чисто телесен ракурс. Първата конотация на голотата е срамът, чак тогава
привичната непривичност на табуизираното и неумесността например.
319