Tqloto_tekst_Desi_red

от физическото и психическото здраве – човекът ύ́παιθρος
е човек на своя полис и на диалога, на срещите и дискусиите
с другия, на демокрацията и на свободата. Сократ, който е
представен като образец на човешкото в диалозите на Платон,
е типичен пример за ύ́παιθρος, за здравото тяло, което
носи трезво съзнание, въпреки своя силенов вид. Ясно е указано,
че неговата кожа е загоряла от слънцето, дори Аристофан, в
своята пародия, отбелязва това. Не е нужно паралелът да се
разширява повече.
Безспорно понятието ύ́παιθρος има отношение към мисленето
на тялото и човека като χρώς, което е различно от репрезентацията
му в дюнамиса на δέμας или пък в кинетиката
на μέλεα и χάψεα. Множественото число обозначава и тази откритост,
изложеност на тялото и на неговите прояви като
живо, когато то е ύ́παιθρος, именно като наличие на проявена
свобода, на заявена и приложена на практика сила.
От друга стана, Омировият език, като емблема на Геометрична
епоха, дори по-дълбоко, на геометричното мислене
за света и космоса, за човека и отношението между частите
и тялото, за тази естетика на съгласуваността, но и партитивността,
на пре-абстрактноста, която не е абстрактност
като нашата, но в никакъв случай не е прост веществен
буквализъм – представя тялото преди всичко акциденциално
като проява, като движение-действие, пределно овъншнено и
възможно само през един друг, външен свидетелстващ поглед –
погледа на цялото-другите, общността, към частта човек-тяло.
Геометризмът наистина е антипсихологизъм – защото репрезентира
съотношенията, фигуративността, като потенция-сила
и способност – дюнамис и като кинезия – движение,
от една страна, а от друга, като стазис – другото на това,
материята, която не е повече, а друго на живото и е просто
тежко наличие, разпознаваемо по отношение на вече мъртвото
тяло като труп. Геометричното предпоставя именно това
199