Tqloto_tekst_Desi_red

което означава и история-на-себе-си и на другото-през-мен и на
другото-като-мен, т.е. е универсално споделимо, то е връзка,
следствие на отношения, релации и продуцент на нови такива,
то е брънка от верига, която се удържа, като се състои именно
като тяло; способно на археология, на история през собствената
си субституираност като съдържимо, като удържащо и
произвеждащо съдържания.
Погледът, погледът на-към и/или потъващ в тялото, отключва
времето и настоящостта. Погледът е не просто появата
зарегистириране на ти, но появата на аз, и разкрива света
именно като връзка и среща. Погледът напомня и разкрива
тялото като диалог и среща, като събитие и съ-битие, защото
погледът сполетява, той винаги идва към нас, но ние имаме
властта да върнем същата сила, да създадем чрез него. Бубер деликатно
наслоява смисъла на тази диалогична, призивно-ответна
Аз – Ти връзка, която съотносимо отеква-граничи и откроява
света като То:
Няма Аз само по себе си, съществува само Аз от елемента на словото
Аз – Ти и Аз от елемента на словото Аз – То.
Когато човек казва Аз, той има предвид едно от двете.
Което Аз той има предвид, то съществува в момента, когато той
казва Аз. Също и когато казва Ти или То, в тоя момент съществува
даденото с единия или пък с другия елемент на словото Аз.
Да съм Аз и да казвам Аз е едно и също. Да казвам Аз и да казвам
единия от елементите на словото е едно и също. Който каже един от
елементите на словото, навлиза в словото и пребивава там 11 .
Макар и да се отнася за субекта и психологическата изреченост
на човека като личност, за Аз-а, а тялото не съвпада,
11
Бубер, Мартин. Аз и Ти. Задушевният разговор. Божието затъмнение. Варна,
1992, с. 4.
246