Tqloto_tekst_Desi_red

мост – регулярно задоволена, институционално разрешена. Но
е напълно непозволено да проявяваш истинска страст – чувствена
и духовна, тя се санкционира от нормата. Оказана е свободата
на индивидите да избират себе си вместо ролята си в
обществото, което ще ги унищожи, ако не са здрави, млади и
енергични, т.е. функционално пригодни.
Отсъствието от тялото е чезнене от същностното,
от чувството, от екзистенциалната способност. Безплътността
на тялото е отчужденост от собственото тяло.
Парализата е парадок сална въпреки шеметните скорости, динамиката
на света и на хората – на самите тела; привидната,
кофеиново стимулирана бодрост на всичко – енергийните напитки,
кафето, допингите, витаминните добавки – светът
е застинал, както е застинал човекът в него – поддържане, не
разгръщане. Отсъствието се натрапва като застиването,
хипнотизирането, вцепенението, физическият вакуум и духовната
стенохория на рециклирането, производството на
все-едно-и-същото.
Отсъствието от тялото, разобщението и отчуждеността
се преживяват и като емоционален колапс, като
неспособност да се почувства: „Ех, да можех да почувствам
нещо!“, е възклицанието на субстанциалното отсъствие, на
хипнотичното вцепенение и парализата. Празнотата, оставена
от отсъствието на тялото, а и на духа, се преживява
преимуществено като вътрешна празнота, абсурдност и безсмислие.
Безсилието за съпротива е упоението на нарцистичния
симулакрум, който се проицира в отраженията и делегира
на образа своята собствена ек зистенциална мощ, без да съумее
да открие някакъв друг виталистичен ресурс. Погълнат
от себе си, вгледан във вътрешния си свят, унесен в потока
на своята себе-река, днешният човек се разпознава в огледалната
си проекция, без да подозира, че тя е била направена
„като“-спонтанна, социално е била подготвена, пречистена,
432