Tqloto_tekst_Desi_red

нещо, да се предприеме стъпка, се изразява с μένος – силата на
устрема, влечението и намерението, която може да прерасне в
буйност, дори в ярост. Μένος е преди всичко самата жизнена
сила и храб ростта, жарта, вътрешният орган, разпалеността,
справедливото недоволство, дори гнева, но тя е хубостта, красотата
и величието на мъжеството, това е силата на героите,
на гневящите се и отстояващи правото си достойни герои.
Често се употребява например, за да обрисува Хектор, или за да
се опише силата храброст на героя, копнеещ да се впусне разпален
в битка, да се докаже, да постигне съдбата си. Докато пък άλκη̃
е силата на отбраната, с която се удържа на разстояние това,
което напада отвън, отстрани; силата на противопоставянето,
твърдостта на устояването и упорството, насочено срещу
враждебното, другото; това е силата на опората и защитата,
дързостта и мъжеството като кураж и способността за
победа при нападение или изненадващо нахлуване. Тялото като
мускулна сила, като жилавост, здравина и якост, стегнатост на
мишците, се носи в семантичните пластове на понятието ί̉ς,
още повече че то притежава и едно чисто анатомично значение
за жила, мускул, нерв; употребимо и като събирателно за мускулатурата
като цяло.
Преливащата, цветуща телесна сила обаче, изобилието от
телесна енергия и подсказаността на способност за още, крепкостта,
здравината и твърдостта на самото тяло, както и
мощта и величието на тази внушителна здравина на тялото се
изразяват с друго едно понятие – σθένος. Величието пък тъкмо
в аспекта му на силата на достолепието и неопровержимата
власт на неопровержимата сила, надмощието и превъзходството,
господството, силата и способността за управление се въвеждат
посредством κράτος – силата на владетеля. Например
когато се говори за величието на Акиной – митичния цар на
феаките от о-в Схерия и бащата на Навзикая, то се определя
като κράτος, а неговото присъствие като „свещената сила на
211