Tqloto_tekst_Desi_red

образ-проекция е свободен от мен – той е публично дефиниран
и аз трябва да му се подчинявам. Макар че той сам гледа себе си,
одругостява себе си, люби себе си, а светът е собствената му
проекция и аз съм всъщност негова проекция, а не той моя.
Мултимедийното изкуство разобличава конфликта между
безплътно и плътно тяло, показвайки как желанието и целта
съвпадат, тъй като образ-тяло-свят са изравнени и сведени
едно и също, останали помежду си без граница, слети в неразчленимото
единство на една визуална проекция без център и без
същност, която може да се показва, ретранслира, разполага
навред и тук и там с еднакъв комфорт и удобство. Телата –
живите тела се гърчат, зоват знойни и напълно самотни,
копнеещи да бъдат обладани от образите си, защото те
вече не помещават живота, те не могат да го конструират
наново, да го продължат, а просто са сведени до механизми
за произвеждане на виртуалности, на възможни образи, които
обаче не са автентично репродуцирани, а обусловени от
принудата. Така например репрезентирането на Жената –
която е само обект на сладострастието, уловка и съблазън,
тя е инструмент на манипулация, чрез засилване на либидния
копнеж. Женското в мултипликацията на безплътната постерност,
плазматичност и виртуалност е уязвено точно
в неговата същност – да носи и дарява живота, да поддържа
вечността на настоящето. Всичко това е отнето от
визуалостта, превръщайки се единствено в образ, жената е
просто леката достъпност на съблазънта, тя няма субстанциална
тайна. Защото слизайки от наивността, жените се
сблъскват с по-същностната и по-значима реалност на виртуалното
– всичко е налично, всичко може да бъде изконсумирано,
погълнато, употребено, нищо не е недостижимо, а свещеното
е тайна, забрана, недостижимост. Тяхното тяло е
потреба, а не лоно на битието.
Това е свят без тайни и без събития.
390