Tqloto_tekst_Desi_red

Погледът
Тялото е създадено от погледа. Тялото буквално се появява от
окото на другия. Първата поява на тялото е в огледалото на
очите, архетип за всяка взаимоотнесеност и огледалност. Очите
са измежду началата на всяко Аз-Ти, на лицето, както и на
тялото като любов, вражда, жертва, граница, предел, съдба...
Ако ръката показва тялото като обем, като изпълнено
пространство, и дактилно-сетивна наличност, близост и кожа
като плът, осезаемост, тежест и т.н., то окото говори за тялото
като светлина, отстояние и като образ. Погледът е свидетелство,
освен това очите сътворяват поглед, който се разгръща,
потъва в гледката и разгръща гледки. Погледът отговаря
на поглед и играе огледалната игра на познания-отражения. Но
ако ръката потъва в тъмнината и мрака, в топлината и хладината,
в естеството на тялото-тежест, то окото го разкрива
не по-малко буквално, то е архетипно познание на реалността и
архетипно отношение на биполярна опозиция между тук-там,
отсам-оттатък, субект-обект. В погледа обаче съществува и
тенденция към обобщаване и сепариране едновременно като
дефиниране и вписване, към оцелостеност през частта, която
отсъства при останалите сетивни открития. Погледът гледа
винаги контекстуално и индивидуално, той разпознава нашата
собствена, както и на другия, на насреща стоящия, вписаност,
потопеност в света. И все пак погледът е първото отписване,
когато погледът не бива отпращан, а бива понасян, погледът ни
обективира, обособява; полага ни граници като едновременно
с това ни индивидуализира, указва, наименува и разкрива като
положени съ-положени, срещу-положени и свързани.
Погледът демаскира нашата собствена другост, защото ние
не само го понасяме, но и го излъчваме, ние правим същото със
света и с другия, в погледа дреме реципрочност и насилственост.
Макар и да би могъл с пълно основание да се тълкува като
241