Tqloto_tekst_Desi_red

курсивна стратегия, в която оттласкването от дескрипциите
подпомага разбирането за уникалността на онова, което е подложено
на тяхното говорене. Проскрибцията е алтернатива на
акциденциите на дескрипцията. Проскрибцията е следствие на
интелектуалното усилие на екскрибцията на отписването, на
разозначаването, на разомагьосването на мрежата на текстуалната
семиотична продукция, с каквато е обраснало тялото в
хода на културата.
В своето изследване „Corpus“, посветено на тялото, френският
философ Жан-Люк Нанси въвежда понятието екскрипция
(excription) тъкмо за да означи това интелектуално усилие
на освобождение и търсене на специфичен дискурс, чрез който
да проговори тялото, в който говорът-за да не бъде дефиниция
и подмяна на обекта на изследване, а да бъде насрещен говор,
отнесеност, в която подмяната да не е възможна, да е директен,
напълно непосредствен говор-от. И така да бъдат неутрализирани
перспективите на семиотиките и метафизиките на
вписванията, приравняващи тялото до знак на нещо, отстоящо
от самото него, съвкупност от значения и кванти, които
реализират другаде някакъв метафизичен смисъл, но смисъл
далечен и чужд на самото тяло. Екскрибцията е невъзможният
опит не само на самото тяло, но и на дискурса, който,
опитвайки се да се освободи, трябва да се трансформира, да се
промени, за да може да вгъне в себе си проблема за тялото, без
да го унищожи. Отписването е отказ тялото да бъде четено
като подчинено, вторично, несъвършено или неоцелостено.
Нанси настоява върху неотложността на този акт, върху
необходимостта на тази свобода, която ще доведе до едно
ново разбиране на човешкото, до ново отношение, което е
крайно наложително. Преди всичко наложително, тъй като човекът
на Модерността живее в парадоксалната ситуация на
разлъченост от себе си, на разлъченост от тялото си. Разлъчеността
е всъщност неразбиране или хиперразбиране, но не и
63