Tqloto_tekst_Desi_red

Плътта на безплътието
Какво означава парадоксалният израз безплътното тяло. Какъв е
характерът на безплътното тяло, какво е неговото естество,
не е ли това една езикова приумица, която не покрива никаква
„действителност“ на ситуацията с тялото. И ако наистина
съществуват като налични безплътни тела, дали те наистина
са тела или нещо друго, не става ли дума за симулакруми, за проекции,
изображения или за чисти фигури на въображението, а не
за нещо „реално“.
Говорът за безтелестността обаче изобщо не бяга от проблема
за реалностите, тъй като той се генерира в самия принцип
на този конструираност на действителността от страна
на съзнанието и на практика е следствие от усъмняването
в коректността на очевидното и безпроблемостта на реалното.
Нагледното е проблематизирано, то не е просто наглед и
наличност, то включва в себе си един аперцептивен елемент,
от който тъй и не може да се убегне, а само може да бъде отчетен.
Къде е реалност та? – това е част от тревожното питане,
което прозвучава като ехо в говора за безплътното тяло. А
тялото днес е безплътно, то е невъзможно, защото е станало
проецируемо, потенциално възможно другаде, там, отвъд, но
отвъд без тук, без каквато и да е отсамност; отвъд, на всяка
конструираща отсамното отвъдност. Безплътието като настоящото
състояние на тялото не е безтелесност на плътта,
а е сложната трансфигурираност на онтологичния ракурс, на
цялостната екзистенциална стратегия на съвременната ситуация
на съществуването.
Безплътието е отсъствието, невъзможността да се присвои
реалното живо дишащо и живеещо тяло като такова и
неговото транспониране като друго в ново екзистенциално
пространство, което обаче не е естествено онтологично, а е
следствие на проекция, изтръгване, дистанциране. Операцията
335