Tqloto_tekst_Desi_red

и причастността μέθεξις и средството-изкуство за постигане
на ейдоса. Защото ако видимите неща имат своето онтологическо
пространство между битие и небитие, ако са изложени в
откритостта на своята позиция по-сред и тъй като не са само
това, което са, сами по себе си, и като такива, а чрез причастността
си, към онова, което ги осъществява като битие, и
което е само по себе си – битие, присъщо на самото себе си – ейдоса,
са също и живи ейдоси, дори „душевно тяло“, както гласи една
парадок сална формулировка, често мислена като недоразумение,
недоглеждане или грешка, но затова пък акцентирана двукратно
във „Филеб“ /30 а-b/:
Сократ: ... тялото ни разполага с душа. ...Откъде би могло да я
има, мили Протархе, ако не от Вселената, чието тяло, щом съдържа
същите елементи като нашето, само че в по-фин вид, би трябвало да
притежава душа?... Която в качеството на четвърти род присъства
във всичко, вдъхва душа в изграждащите ни четири елемента, поддържа
тялото...“, както и по-натам (64 b): „... някакъв безтелесен ред,
предназначен прекрасно да управлява одушевено тяло 43 .
Одушевеното тяло се мисли като въплъщение на хармонията,
на безтелесния ред, но и като топос на Благото – „мястото,
където обитава Благото“ 44 , то е своеобразно просветване на
самото Благо. От друга страна, тялото, одушевеното тяло е
между – μεταξύ, безтелесността на реда и останалите тела. Мярата
е абсолютното Благо, йерархическата подредба на благата
ги субординира така, че тя да заеме първото място, за да изрази
принципа на целостта. Мярата има отношение тъкмо със
структурно-идеалния характер на μεταξύ и на причастността
като нейни превъплъщения. Във Филеб Платон се опитва
да предаде йерархията на благата, за да създаде едно обяснение
43
Платон. Филеб, 30 a–b и 64 b. – В: Диалози. Т. ІV. София, 1990, с. 459–460.
44
Платон. Филеб, 64 с. – Пак там, с. 460.
183