Tqloto_tekst_Desi_red

като ейдетечна действителност, оживотворен дишащ ейдос,
следва да се разгърне мислимостта на тялото през тази характеристика
δύναμις.
Дюнамис е не само възможността, способността и силата,
но самата битийна потенция, стаената траектория на движението,
кинезата като изява на оживотвореността. Властта
над себе си, могъществото на мярата и значението, което
се постига, изразява, както и същността, която се откровява
в динамиката. Тялото като дюнамис е изявата на същността
в движението и израз на едно кинетично мислене за човека и
за тялото, което схожда до най-дълбоките и архетипни представи
изобщо. Дюнамисът отново е колкото характеристика,
толкова и способност; именно това показва съвместността
етос-естетис в хармонията, изказуема и в понятието калокагатия,
като израз на ценността и създаването на човешкия смисъл.
Тялото през характеристиката δύναμις е тяло в-на-и-чрез хармонията,
т.е. това е тялото, което се разкрива, което е потенциалност,
способност и проявление, действие. Красотата на
тялото в покой и движение, грацията на извивките, силата на
мускулите, съчленеността на ставите, посредством което се
излъчва съзвучието на corpus. Дюнамис е оцелостяването на тялото
като тяло, неговата поява като съзвучие-corpus. Силата,
която е толкова съществена, е сила именно като способност и
възможност, но и като изява в красотата на тялото, защото
мощ та на тялото и мощта на душата сътворяват могъществото
на човека. Движението през дюнамис се проявява като
смисъл на изменчивостта и трансформативността, на дълбоката
метаморфоза и връзката между отделните състояния.
Кинетичният смисъл, залегнал в това понятие, разкрива цялостното
мислене на телесността и тялото, която е колкото
в позиция към движението, толкова и проявление на самото
него. Затова и тялото при Омир се представя чрез няколко раз-
209