Tqloto_tekst_Desi_red

на тялото, дори ако трябват да бъдат определени неговите
статути. Дали обаче това е тяло на осъдените, подложено на
наказание, дисциплинирано, подчинено от погледа, „дресирано“ –
очевидно е без значение, тъй като е съществен само фактът на
акта на погледа, който е архетипна дисциплина, налагаща тялото,
да се появи и състои именно като тяло, човешка мяра на
организма. Макар наистина да трябва да бъде отчетен и този
релативен и властови елемент в погледа, който сякаш е някакъв
атавистичен рудимент на изначалното и болезнено осъзнаване
на аз – ти съпоставеността, в която има и болезнена зависимост
от екзистенциален аспект.
„Аз“ сякаш никога няма да прости в погледа си, погледа на
другия, който му отнема примата върху действителността и
зове към активна толерантност, признаваща ако не нещо друго,
то поне правото на съвместно и съположено, равнозначно
бъдене:
Точно както е без значение и мотивът, който движи властта:
нечие недискретно любопитство, лошотията на някое
дете, жаждата за знание на философа, който иска да обходи с
поглед този музей на човешката природа, или злонамереността
на онези, които получават удоволствие от това да следят... 9
Погледът създава, дори пресъздава различни тела от едно
тяло, когато го претекстуализира в различни среди-ситуации.
Причинява различна реалност за тялото, което наблюдава, когато
променя ракурса, т.е. смисъла си. Репродуктивността на
подобни наблюдения е изкусителна, но в случая се откроява, без
дори това да е била предумисъл на изследователското търсене,
гигнотичната сила на погледа и факта, че той кара да се появява
и да остава тялото тяло. Изначалната репресивност на погле-
9
Фуко, Мишел. Надзор и наказание..., с. 211.
244